В година доминирана от спада на стерлинга, покачването на йената и слабостта на долара, слабо впечатление прави еврото, въпреки че това може би е на път да се промени.
Резервната скамейка на валутните пазари не е толкова лошо място на което да си. Резкият спад на паунда илюстрира съмненията на инвеститорите относно след Брекситова Великобритания. Япония е в постоянно състояние на следене на йената, поставяйки непрестанен натиск върху централната банка да действа. Федералният резерв агонизира дали едно покачване на лихвите няма да засили долара до степен при която ще отслаби американската икономика.
Далеч от тези неща еврото тихичко поскъпва. Годината започна със стойности на еврото около 1.08 срещу долара и силно позициониране на пазара срещу единната валута. След това пазара намали тези къси позиции и еврото достигна нива от 1.12 долара.
Това не е голямо поскъпване в сравнение с покачването на йената срещу долара, а и еврото остава под нивата от 1.16, върха достигнат тази година през месец май, но анализатори и инвеститори са на мнение, че еврото е стъпило на стабилен и траен покачващ се тренд.
За много хора еврото показа изненадваща устойчивост. Мнозина предричаха паритет на еврото срещу долара. То наистина се насочи към паритет, но срещу паунда в дългосрочен план, коментира БНР.
Има няколко причини с които може да се обясни фаворизирането на еврото. Първо, излишъка по текущата сметка на еврозоната, подобно на Япония, е силен и генерира входящи потоци на континента. В момента той добавя около 3.3% към БВП. Без никакво съмнение излишъка по текущата сметка е значителен и в Европа и в Япония и това дава сила на двете валути. Второ, политическия риск, фактор който тежеше на еврото, изглежда се е отдалечил. Брексит може би трябваше да повдигне въпроси за оцеляването на еврото, но тъй като Великобритания не е член на валутния съюз и при малкото сигнали за последствия от Брексит, тези въпросителни бяха оставени. Те могат отново да се появят когато Италия проведе по-късно тази година конституционния референдум, но така или иначе политическия риск е далеч от обектива на хората. В голяма степен като спирачка стои на мястото си и ЕЦБ, което означава, че няма да има странични ефекти за периферните европейски облигации. Без това е трудно да се види отрицателно влияние върху еврото.
Трето, напоследък данните от еврозоната са доста добри. Бизнес производството в еврозоната удари седем месечен връх, което беше достатъчно за Джи Пи Морган да изостави прогнозите си за още намаления на лихвите от ЕЦБ, докато в същото време икономическия растеж на годишна база задмина този в САЩ за първи път от 5 години. Еврото ще продължи да поскъпва ако данните продължат да се подобряват.
Засега влиянието на Брекзит е минимално, а последните данни от еврозоната са силни. Няма съмнение, че икономическия ръст постепенно застига този на САЩ. Тези които залагаха на срив на еврото постепенно се оттеглят от късите позиции, обезсърчени от устойчивостта му.
Слабостта на долара е друг фактор, който покачва еврото. Данните от САЩ са колебливи, особенно при създаването на работни места.
Пазарните очаквания, че Джанет Йелен ще продължи да бъде предпазлива и да изчаква доведоха до спад на долара, а това подкрепя еврото. Дори и Фед пда стане по-агресивен не еврото ще пострада значително от долара, а по-скоро други валути като паунда, йената и новозеландския долар. Оценката е на Голдман Сакс и се базира на това че пазарите обръщат по-малко внивание на разминаването при монетарните политики.
Ю Би Ес е на същото мнение и съобщава, че двегодишните диференциали между САЩ и еврозоната са близо до най-широките за цикъла и въпреки това евро/долар е далеч от дъната. Според банката по-голямо значение има разликата в икономическия растеж.
Възможно ли е поскъпването на еврото да застигне това на йената? За силата на йената има специфични причини като например скептицизма на пазара относно отриталени лихви на ЯЦБ и репатрирането от японски инвеститори на валутата след като преди това бяха окуражавани да я изнасят.
Според анализатори, силата на йената е просто функция от изключително голямото й девалвиране през последните години. Еврото може и да е по-слабо от преди, което прави еврозоната по-конкурентна, но то не беше така девалвирано както йената.
Нито ЯЦБ, нито ЕЦБ искат да предприемат действия по време на редовните си заседания следващия месец. Следователно засега устойчивостта на еврото е достатъчна, за да заключи ЕЦБ, че монетарната политика работи. Стабилността е по-важна за централната банка отколкото волатилността.
