Цената на електроенергията за домакинствата у нас изкуствено се задържа по-ниска от реалната стойност. Това показва анализ на потреблението и тарифите на Института за пазарна икономика (ИПИ), проведено за периода 2009-2014 г. сред абонатите на "ЕВН България Електроразпределение" (Югоизточна България). Причина за това пък са малък дял от битовите потребители, които се отопляват с ток. Според анализа на Института едва около 15% от битовите абонати консумират голямо количество ток през зимата, защото се отопляват с електроенергия. Именно заради тях обаче през последните години цената на тока се е задържала ниска.
Традиционно това се оправдава с т.нар. "социална поносимост" на тарифите. В същото време обаче липсват изследвания каква част от битовите потребители в България изпитват затруднения да си платят сметката за ток. Освен от цената на електроенергията, сметките на домакинствата зависят и от тяхното потребление. За периода 2009-2014 г. около 85% от домакинствата имат средно и ниско потребление. И средната им сметка не надвишава 500 киловатчаса на месец.
В същото време тези домакинства консумират 61% от цялата електроенергия, която се използва от битовите абонати. В същото време едва 15 на сто от абонатите имат високо потребление и надхвърлят 500 киловатчаса средно на месец. На тези домакинства се пада около 39% от общата консумация на ел.енергия от битовите потребители у нас, пише iNews.
Големият проблем на системата, според ИПИ, е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която приема социални функции, каквито не би трябвало да има. Борбата с бедността и подпомагането на уязвимите групи от обществото по никакъв начин не е част от правомощията и задълженията на КЕВР и по-скоро трябва да е приоритет на Министерството на труда и социалната политика, смятат от Института.
Предвид отпусканите целеви помощи за отопление за електроенергия изглежда, че има сериозно разминаване между оценките на двете институции за нивото на енергийна бедност в страната. Докато регулаторът цитира данни на Световната банка, според които 61% от домакинствата в България са енергийно бедни, отпусканите целеви помощи за отопление с електроенергия в периода 2011-2015 г. обхващат между 19 и 22 хил. домакинства при около 3 млн. домакинства в страната по данни от преброяването през 2011 г. Т.е. получателите на целеви социални помощи за отопление са под 1% от всички домакинства в у нас, сочи анализът на ИПИ.
Въпреки че съществува разлика между бедността според доходите и според възможностите за плащане на сметките за електричество, тя не трябва да се изопачава. Цитираните данни на Световната банка са базирани на най-широко разпространената дефиниция на енергийна бедност, която може да се намери в британския Закон за топли домове и енергийна икономия. Тя определя човек като енергийно беден, ако той е член на домакинство с ниски доходи, което не може да се отоплява на разумна цена. Дефиницията не е абсолютна, тъй като отделно от закона държавен орган определя какво се има предвид под "нисък доход” и "разумна цена”, и кога едно жилище се счита за отоплено.
По силата на тази дефиниция британският Департамент за енергетика и климатични промени счита едно домакинство за енергийно бедно, ако разходите му за адекватно отопление на жилището надхвърлят 10% от доходите. През 2013 г. във Великобритания е била предложена и въведена нова дефиниция, според която едно домакинство е енергийно бедно, ако разходът за отоплението му е над медианния разход за страната и ако този разход бъде направен, остатъчният доход ще бъде под определената линия на бедност.
