Националната борса "Културен туризъм" се наложи като едно от сериозните събития от дневния ред на България, каза във В. Търново при откриването на третото издание на форума първата дама на България Зорка Първанова. По данни на Световната асоциация по туризъм близо 60 % от пътуващите европейци днес се интересуват най-вече от културния аспект на туризма.

Културният туризъм е една от най-динамичните и перспективни индустрии в света, заяви при откриването на форума Марио Ал-Джебури, председател на Държавната агенция по туризъм. Според Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, културният туризъм е всичко друго, но и бизнес. Убеден съм, че туризмът може да стане нашата основна индустрия, заяви д-р Румен Рашев, кмет на Община Велико Търново.

В средата на ХХ век туристите в световен мащаб са били около 25 млн., в края на столетието ­ 700 млн.

Прогнозите за следващите 20 години сочат прогнозно число от 1,5 милиарда пътуващи. С близо $500 милиарда годишен оборот туризмът се нарежда на първо място в световния икономически обмен. Според анализаторите туризмът е нова икономическа революция.

Над 360 са участниците в Третата национална туристическа борса. В нея са включени над 50 презентации. За форума са акредитирани повече от 50 журналисти. Поздравителни адреси изпратиха Георги Пирински, председател на Народното събрание, и депутатите от НДСВ Николай Свинаров и Мариана Костадинова.

Първата дама Зорка Първанова бе специален гост на учредяването на най-младия младежки клуб във В. Търново "Съхранете българското". В него са обединени студенти от Националния военен университет, ВТУ, Медицинския и Земеделския колежи. Клубът е част от инициативата на президента Георги Първанов за проучване, картотекиране, опазване и поддържане на войнишките паметници.  

Идеята за младежкото движение "Съхрани българското" се роди по време на бригадите в Плиска и Преслав м.г., разказа Зорка Първанова. Тогава ученици от Плевен, Русе, Нови Искър заявиха, че искат да има такива бригади. Нещо повече, те искат да се виждат и събират извън бригадите и не само заради тях. Първоначално клубовете бяха само ученически, като постепенно към тях проявиха интерес и студентите, а сега по повод инициативата за войнишките паметници се присъединиха и военните.

Младежите промениха отношението си към националното някак си по инстинкт, сподели президентската съпруга. Те усетиха, че е налице огромна празнина в духовния ни живот. Бях приятно изненадана, че те проявяват интерес към родната история, слушат българска музика в дискотеките и го правят, защото го чувстват като необходимост. В страната вече има над 50 такива клуба.

Те имат пълната свобода да избират интересите си и формите на дейност, защото опазването на културно-историческото наследство не е само в археологическите бригади, но в съхраняването на традициите, обичаите, фолклора, природните забележителности. Младежите биха могли да бъдат много полезни с оглед изграждането на гражданска позиция срещу разрушаването, тоталното ограбване, съсипването на всички тези обекти. Това са места на българската памет, които са ценни като туристически дестинации, представящи ни пред света. /Янтра ДНЕС