През трите месеца до края на септември икономиката на еврозоната отбеляза умерен растеж за второто поредно тримесечие, игнорирайки изненадващото решение на Великобритания да напусне ЕС, показват предварителни данни на Евростат.

Брутният вътрешен продукт на еврозоната нарасна през третото тримесечие с 0,3% спрямо второто тримесечие, когато също отбеляза умерен растеж от 0,3% и след като в началото на годината беше отчетена относително добра икономическа експанзия от 0,5 на сто. Данните съвпадат с очакванията на финансовите пазари и потвърждават, че икономиката на региона бележи за второто поредно тримесечие най-слаб растеж от периода юли - септември 2015-а година, когато БВП също нарасна с 0,3 на сто.

На годишна база БВП на 19-те страни от единния валутен блок запази темпото на растеж от 1,6%, регистрирано през второто тримесечие след експанзия от 2,0% в края на миналата година и растеж от 1,7% през първите три месеца на текущата година.

Представянето на икономиката на еврозоната през третото тримесечие е далеч по-слабо от това на САЩ, където БВП нарасна с 2,9% и дори от Великобритания, която отбеляза икономически растеж от 2 на сто.

В същото време Евростат представи и предварителни данни за икономическия растеж в целия Европейския съюз. През периода юли - септември БВП на ЕС нарасна с 0,4% спрямо второто тримесечие, когато отбеляза същото темпо на растеж. На годишна база европейската икономика се разшири с 1,8% за трето поредно тримесечие след повишение с 2,1% в края на миналата година.

Въпреки относително слабите данни, продължаващото икономическо възстановяване в региона може да се възприеме с известно облекчение от страна на европейските политици и централни банкери, които бяха разтревожени, че вотът на британците на 23-ти юни за напускане на съюза би довел до сериозно отслабване на бизнес и потребителското доверие, докато рязката обзеценка на британската лира през последните месеци би навредила на експорта на еврозоната към нейния втори най-голям външен пазар.

Евростат представи и предварителни данни, показващи ускоряване на инфлацията в еврозоната през октомври до 0,5% на годишна база от 0,4% месец по-рано. Това представлява най-високо ниво на индекса на потребителските цени (CPI) в региона от юни 2014-а година насам. Основната инфлация (изключвайки цените на енергията и на храните) обаче нарасна за трети пореден месец с 0,8%, което е сигнал, че икономическият растеж е все още прекалено слаб, за да провокира увеличаване на на вътрешния инфлационен натиск.  

Цените на услугите нарастват за трети пореден месец с 1,1%, цените на храни, алкохол и тютюневи изделия се повишават с 0,4%, но след растеж с 0,7% през септември, докато енергийните цени се понижиха с едва 0,9% след спад с 3% месец по-рано. 

Въпреки това известно ускоряване на инфлацията в еврозоната, тя все още остава твърде далеч от целевото ниво на ЕЦБ за нейно повишение с малко под 2 на сто.

Смесицата от слаб икономически растеж и сдържан инфлационен натиск вероятно ще циментира очакванията, че на заседанието си през декември ЕЦБ ще вземе решение за удължаване на срока на действие на програмата за покупки на активи (известна като количествени улеснения") след нейния досегашен край през март 2017-а година.