Министерство на икономиката и енергетиката предвижда 6% реален ръст на брутния вътрешен продукт за 2007 г. и 6.2% за 2008 г. За сравнение, реалният ръст на БВП за ЕС се изчислява на 3.2 на сто за 2006 г., а средното за света е 5.3%, според данни на The Word Factbook на ЦРУ. Безработицата у нас, от своя страна, бележи стабилен спад, от 9.1% за 2006 г. до 8.5% за 2007 и 8% за 2008 г. Тези макроикономически показатели чертаят една на пръв поглед розова картина на развитието на България, но, за съжаление, няма възход, който да не крие своите предизвикателства и опасности.

Не случайно миналият месец министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров акцентира на среща с медиите един от основните проблеми, които напоследък тревожат предприемачите както в цяла България, така и в Сандански – а именно липсата на средно квалифицирани кадри.

На пръв поглед тази новина звучи изненадващо. Точно България беше страната, която се превърна във фокус на аутсорсинга на редица западни компании, и то не само в сфери като софтуера.

Исландският фармацевтичен гигант "Актавис" насочи производството си именно към България – Троян, Разград и Дупница, а "Американ Стандарт" заложи на Севлиево. В същото време, митът за интелигентността на българина и доброто образование у нас може би попречиха проблема с липса на кадри да бъде предотвратен.

Според думите на Димитров, 76% от българските фирми се оплакват от недостиг на квалифицирани кадри. Парадоксът е, че недостигът е не толкова от инженери, колкото от средни квалифицирани кадри.
"Набързо закрихме техникумите, които даваха средно професионално образование. Няма келнери, няма готвачи - петзвездни хотели набират необразована работна ръка.", коментира той пред агенция „Фокус”.

Гладът за работна ръка се усеща силно от предприемачите в Сандански, където най-развити са именно индустриите, в които се регистрира най-силен дефицит – туризма и строителството.

„Съществува един вакуум при набирането на работна ръка и той главно се създава от факта, че мнозина от квалифицираните кадри отдавна не живеят в България, а тези, която би трябвало да се квалифицират, търсят други възможности за работа в чужбина, където за по-кратко време и за по-неквалифициран труд могат да се заработят повече пари.”, коментира Младен Тимчев, заместник кмет на община Сандански.

В опит да подкрепи бизнеса при търсене на решение, община Сандански е партньор на Югозападния университет „Неофит Рилски” по проект, касаещ продължаващото обучение и квалификация. Като част от инициативата, бе проведено допитване сред 130 местни фирми относно техния подход за преодоляване на предизвикателството.

Резултатите са донякъде тревожни. Най-голям процент сред респондентите са отговорили, че предпочитан вариант за тях е да привличат обучена работна ръка от конкуренти, срещу обещания за по-високо заплащане или по-добри условия на труд. На второ място се нарежда набирането на персонал от бюрата по труда или други структури на Министерството на труда и социалната политика. Едва на последно място, като краен вариант в приоритетите на предприемачите стоят инвестициите в обучение на собствени кадри.

Изходът, за който, според министър Димитров, настоява бизнесът, е внос на работна ръка от държави извън ЕС, като с приоритет се ползват страните, в които има българско етническо малцинство.

„Възможен вариант за внасяне на работна ръка е на етническите българи, включително и македонците, които чакат за български паспорти, да се постави условие, както при зелените карти за Америка – работиш поне три години в България и тогава получаваш български паспорт. Чакащите за български паспорт в момента са около 200 хиляди”, посочи Петър Димитров.

Според Младен Тимчев обаче този вариант е трудно приложим в Сандански, където доминиращата индустрия е туризма. В този сектор работата с крайния клиент е в повечето случаи пряка и недоброто владеене на езика от страна на персонала би ударило пряко качеството на предлагания продукт.

„Колегите хотелиери се обединяват около идеята да създадем обучителни центрове в рамките на частните колежи или да изискаме от Министерство на образованието да създаде паралелки в средните учебни заведения на територията на общината, главно в Техническата и Земеделска гимназия.

"Определено смятам, че Земеделската гимназия има добър опит в това отношение, така че на практика можем да го взаимстваме и да го развием за в бъдеще.”, коментира Тимчев.

Въпреки че според проведената анкета преодоляващият подход на местния бизнес към решаване на проблема е „лов на глави”, съществуват предприемачи, които предпочитат да разглеждат предизвикателството в по-дългосрочен план и да инвестират средства и време в обучение на персонала си.

„Ако държавата или общината не направят нищо, аз съм „за” и ще подкрепя създаването на частен колеж по туризма.”, заяви Сашко Аджев, собственик на семейния хотел „Аджев хан” и мениджър на ресторант „Риба и Барбекю” и механа „Сандански хан при Аджев”. „Готови сме с колеги от моя бранш да създадем едно частно училище, да го финансираме, доколкото можем, и да поемем разходите по стажа и практиките на учениците, като естествено ги обвържем с договор да работят после в нашите заведения в града.”

Според Младен Тимчев, път към разрешението на проблема е не толкова вносът на кадри от чужбина, колкото да се привлекат българите, работещи в чужбина, да се върнат у дома. Да не забравяме, че след като Ирландия, известна с бурната си емиграция, се изяви като икономическото чудо на Европа, мнозина от жителите й, живеещи зад граница, се върнаха към родината.

„Определено смятам, че в момента в България съществуват добри условия за развитие на бизнеса и образованието, както и добри условия голяма част от нашите сънародници, които живеят в чужбина и които използват своя интелектуален капацитет там, да се върнат в България и да го приложат на местна почва. Само си спомнете примера с бригадите в САЩ. В началото на имиграционния бум много мои приятели и познати отидоха да живеят в САЩ. След 2-3 години тенденцията вече се пренасочи - хората отиват, виждат как е там, поработват малко, взимат по някой долар, спестяват си го и се връщат в България и продължават да живеят тук.”, смята Според Тимчев.

„Хората идват при мен, виждат сигурност, и затова остават. Имам служители, които са напуснали, и после се връщат – даже такива, които са заминали в чужбина.”, потвърждава становището Сашко Аджев
Какъв е начинът да се подкрепи тази тенденция?

„Добро заплащане, добри условия за работа, уважение, и възможността да научат нещо хубаво и полезно.”, смята собственикът на „Аджев хан”. „Винаги се раздавам 100% на персонала и като знания, и като заплащане.”, допълва той.