България е на добро ниво по отношение на кратко- и средносрочните прогнози за времето. Това заяви Илиан Господинов, представител на Института по Метеорология към БАН по време на Националната кръгла маса за управление на катастрофичните, която се проведе в хотел Кемпински Зографски. В глобален аспект съществува сериозна конкуренция между частните и държавните метеорологични служби, като тази тенденция не подминава страната ни.

Въпреки това по отношение на средносрочните прогнози за времето в България може да се желае още. Една от причините за това е фактът, че България не е асоцииран член на Европейския център за средносрочни прогнози за времето. Годишната такса за членство в него е от порядъка на 100-200 хил. евро годишно.

Съществува необходимост от изграждане на специализиран оперативен център за предупреждаване към Националния институт по метеорогия и хидрология, който да информира изпреварващо с 12 до 24 часа за приближаването на опасна буря. В момента Институтът използва данни от Военновъздушните сили.

От 2001 г. насам броят на падналите дъждове намалява, но за сметка на това те стават по-интензивни, заяви Стефан Ботев, заместник-декан на Хидротехническия факултет към Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Една от основните причини за наводненията в страната е липсата на нормативна база за изграждане на съоръжения от различни инфраструктури, които да бъдат използвани при настъпването на първата вълна от наводненията. Сред останалите причини са непочистените речни легла, лошото състояние на съоръженията, липсата на аварийни планове, ненавременното отстраняване на аварии във водните басейни.



Още новини от днешната конференция за катастрофичните рискове:

Обмислят се 2 варианта за създаване на катастрофични застрахователни пулове

Системата на спешния телефон 112 може да се доизгради с помощта на доверителен фонд