В България почти всеки втори брак завършва с развод и това се потвърждава от статистиката. През 2007 г. са сключени около 32 000 брака, а разводите са 15 000, отчита психоложката от Велико Търново Емилия Тихова.

Аритметиката показва, че разтрогването или по-точно преобразуването на семейството не е рядък дефект, причинен от объркването на отделни хора, а се е превърнало във вариант на нормалното. То е налице като основен риск още при основаването на семейството. Тази дълбока промяна още не е приета в общественото съзнание.

За “нормално” все още се смята святото семейство с баща, майка и деца, пише "Янтра Днес". Към останалите форми на съжителство се гледа със съжаление. И с право, особено след разводите, когато децата изживяват страдание от раздялата на родителите.

На пръв поглед изглежда, че семейството е идеалното място, където могат да бъдат задоволени най-важните потребности на детето като приемственост и сигурност. И това е естествено, тъй като семейството е решено твърдо да задоволява тези потребности. През първите години родителите обещават на децата си възможно най-голяма сигурност, която ще трае вечно.

Именно това почти идеологическо заклинание за щастие пречи на семейството да закрепи добре децата в социалния свят, така че при нужда да могат да преодолеят разтрогването на брака, казва Емилия Тихова.

Ако единият от родителите напусне семейството, децата се страхуват, че и другият родител ще си отиде и те ще останат сами.

Децата често се упрекват, че те са причината за раздялата на родителите и техния развод. Майката и бащата са така развълнувани при развода, че не подозират какво става в главата на детето. Затова поведението му може да бъде разбрано неправилно.

Засега няма официални церемонии и ритуали при разтрогване на брака, чрез които по-добре да се схване неизбежността на края на семейството. Юридическият акт на развода идва по-късно и е прекалено абстрактен.

Първата остра фаза на раздялата понякога изобщо не се смята от децата като заплаха от загуба. Изживяването може както преди, така и след това да остане силно белязано от жестоката разпра между родителите.

Децата така са свикнали с това, че не забелязват новото качество на разпрата. Детето може да "снове" между родителите като пратеник или да служи като буфер. Възможно е разпрата да се подсили от приятели, баби и дядовци. Мъката се засилва при напускане на досегашното жилище, загубата на приятели, смяната на училището и др. и всичко това се превръща в болезнена действителност. В случая всички деца показват някакви душевни наранявания. Някои деца може да се чувстват по-добре, ако разпрата спре и спокойствието се завърне. Но и зад спокойствието може да се крие депресивна реакция.

Душевните реакции на децата след сътресения в семейството протичат подобни на траур при смъртта на близък човек, отчита от практиката си Емилия Тихова. Този траур не включва само тъгата, която може да се изрази в ярост, страх, възбуда и ранимост, безпокойство и смущения в съня.

Децата могат да получат психосоматични оплаквания, да получат екземи или отново да започнат да се напикават нощно време. По-малките се вкопчват в родителите си, плачат и се инатят. Децата в предучилищна и училищна възраст се оттеглят във фантазиите. Те мечтаят как родителите им отново се събират. Малчуганите не могат да се съсредоточат в училище и успехът им намалява. Оплакват се от болки в корема. Този процес на тъга е нужен. Той не трябва да бъде подтискан само защото околните не искат да бъдат съпричастни или защото родителите не искат да им се напомня за собствената им тъга и си внушават колко добре се чувстват.

Често и двамата родители не интерпретират добре силните реакции на децата преди или след развода. Баща, чийто син на края на посещението си при него през уикенда се чувства нещастен до смърт и не иска да се върне при майка си, често си мисли неправилно, че на детето ще му бъде по-добре при него. Майката, която забелязва колко развълнувано се връща детето от срещата с бащата, също така неправилно си мисли, че бащата е направил нещо лошо и че по-нататъшни посещения не трябва да има.

Дали детето ще преодолее по-лесно траура след година, или душевната криза ще продължи по-дълго, зависи от това, как родителите ще преживеят вътрешно раздялата си, дали ще престанат да се карат и дали ще могат да създадат за себе си и за децата нови, сигурни условия за живот. Само една четвърт от такива деца след година-две показват белези на смущения и това е присъщо повече на момчетата, казва психоложката.

Състоянието на детето много зависи от майката или бащата, при които то живее. Материалното състояние и училището имат по-малко значение за кризата, последвала след раздялата на родителите. Колкото по-голямо е детето, толкова по-важно е включването му към социалната околна среда. Това е особено показателно след 10-годишна възраст.

Практиката показва, че децата често решават да живеят при бащата, вместо при майката. В такъв случай от значение е връзката с бабата и дядото (по бащина линия) и с тяхното социално обкръжение. От това обкръжение децата очакват повече сигурност, отколкото от самата връзка с родителите. Така че за едно съдебно решение в полза на бащата, личната връзка от ранното детство не е нужно да бъде особено тясна, достатъчно е тя да се изживява като положителна и сигурна.

Интересен е фактът, че децата се отнасят към раздялата на родителите не само със страх, а по-скоро двойнствено. Поради това имат и чувство за вина. Те трябва да тъкат на два стана, образно казано. Всъщност те не могат да бъдат справедливи, без да наранят един от родителите. Намират се в “конфликт на лоялността”. Те изобщо не са сигурни къде са те самите и кои са те самите, казва Емилия Тихова. От тази дилема децата се опитват да се изплъзнат в две направления: те се оттеглят в поведението на зависимост на малкото дете и се притискат плътно към едно лице. Най-често това е майката. Така може да се стигне да едно преходно разтоварване и в по-далечна перспектива да бъде превъзмогнато.

Другото направление е ранното отделяне от родната къща и ранна самостоятелност. Често по този път тръгват и деца в предучилищна възраст, които разбират разпрата на родителите и своето собствено положение с голяма прозорливост.