За последните години, когато Корпоративна търговска банка (КТБ) е подавала информация за отпуснатите от нея кредити, финансовата институция е докладвала почти изцяло редовен кредитен портфейл. Това потвърди членът на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) Нели Кордовска, която временно ръководи управление „Банков надзор“, по време на заседание на временната анкетна комисия за КТБ. По нейните думи от банката са подавали доклади всеки месец за всички отпуснати заеми и техния статут, а на тримесечие – за кредитните експозиции и тяхното качество.
По време на заседанието управителят на Централната банка Иван Искров коментира, че е било направено всичко възможно, за да може КТБ да отвори врати още в края на юли. Твърденията на членовете на Управителния съвет на БНБ обаче противоречат на техните действия от близкото минало.
След поставянето на КТБ под специален надзор от банката поискаха от БНБ да им бъде осигурена ликвидна подкрепа. Тогава от финансовата институция отказаха помощ, но по-късно осигуриха средства за друга банка, от която вложителите започнаха масово да теглят депозитите си.
Иван Искров обаче заяви, че от БНБ са се опитали да направят всичко възможно, за да може КТБ да бъде отворена на 31 юли. В това отношение той отново прехвърли вината към държавата, като посочи, че причината това да не се случи е била липсата на политическа воля.
„Да отворим КТБ ни попречи неизвестността, която имаше при 10-те дни проверка на одиторите, които не можеха да направят проверка на активите заради непълни и липсващи досиета“, допълни още той, при положение, че Централната банка трябва да разполага с информацията в тези досиета, а техни копия се съхраняват и в отделните търговски банки.
В рамките на заседанието на временната комисия депутатите засегнаха и въпроса за това, че подуправителят на БНБ Нели Кордовска е имала депозит в КТБ. Преди време Менда Стоянова от ГЕРБ коментира, че Нели Кордовска е имала влог в размер на над 64 хил. лв., който е изтеглила ден преди поставянето на финансовата институция под специален надзор. По този случай бяха изразени съмнения, че Кордовска е имала вътрешна информация и заради това е пристъпила към изтегляне на депозита си именно по това време.
„Имах влог в КТБ и го изтеглих в удобно за мен време. Всички твърдения, че съм имала вътрешна информация обаче целят моето дискредитиране. Категорично възразявам на тези твърдения. По това време вече имаше опашки пред банката и заради тях взех това решение“, коментира тя.
По време на заседанието някои от членовете на анкетната комисия поискаха от представителите на Централната банка да дадат повече информация за дружествата, на които са били отпускани заеми от КТБ, както и за начина на погасяване на техните задължения.
„Данните, които получава БНБ от финансовите институции, не говорят за финансирането на компаниите, нито за източниците на погасяване на заемите им“, коментира по този въпрос бившият подуправител на Централната банка Румен Симеонов. Той обясни още, че в предоставяната на институцията информация се вижда задлъжнялостта на клиентите на банката. „Получателите на кредити обаче не са посочени поименно, а са групирани според просрочието на дълговете си“, допълва той.
По предложение на депутата Искрен Веселинов от Патриотичния фронт председателят на комисията Десислава Атанасова поиска на следващото заседание от Централната банка да представят писмено точна информация за направените проверки на КТБ от 2009 г. насам. Тя настоя да бъдат посочени лицата, извършили инспекциите, както и резултатите от тях.
По-рано през деня премиерът Бойко Борисов коментира, че виновни за кризата с КТБ до голяма степен са Пламен Орешарски, бившият финансов министър Петър Чобанов, както и главният гуверньор Искров.
Що се отнася до предложенията за промяна в Гражданскопроцесуалния и Наказателнопроцесуалния кодекс, според които прокуратурата ще може да спира сделки на юридически лица, министър-председателят заяви: „Прокуратурата няма да има правомощия да разваля да разваля сделки между частни фирми.“. Борисов допълни, че органите ще могат да спират сделки за определен срок, вероятно в рамките на три дни, след което окончателното решение ще се взема от съда. Повод за измененията бе сделката на белгийския инвеститор Пиер Луврие, изпълнителен директор на LIC33, който придоби „Виваком“ (БТК) и още пет компании.
Въпросните предложения за законодателни промени, които могат да бъдат внесени за обсъждане в следващите дни, вероятно ще срещнат известна подкрепа от парламентарно представените партии. Румен Гечев от БСП заяви, че би застанал зад такива нормативни изменения.
„Бих ги подкрепил само, ако спирането на сделките е с кратък срок, защото имам лоши спомени от приватизацията след 1997 г. Знам и конкретни случаи, където се намесваха прокурори и спираха сделки за приватизация за проверка. И в закона нямаше ограничения – проверката можеше да трае два дни, двадесет дни, двайсе години, поради което провалиха доста сделки“, каза депутатът пред Econ.
По неговите думи всичко, което може да доведе до защита на държавния интерес, трябва да бъде използвано, но при две условия – да отговаря на европейското законодателство и да бъде временно. На въпрос как може да се взема решение за това кои точно сделки да бъдат спирани от прокуратурата, Гечев коментира: „Този, който ще прилага мерките, трябва да носи отговорности за резултата от това и да има достатъчно аргументация защо се прилага тази мярка. Това трябва да става само по изключение.“
Бившият финансов министър Петър Чобанов е на мнение, че подобна промяна би била стъпка в правилната посока. „Трябва да се дадат такива правомощия за сделки, които с техния характер предизвикват съмнения. Те трябва да могат да бъдат поставени поне за известно време под контрол“, каза депутатът от ДПС. „Очаквам да видя как ще бъдат разписани измененията. Надявам се, че ще бъдат достатъчно ефективни, така че да защитят държавния интерес“, допълни още той.
От Реформаторския блок изглежда също може да застанат зад предложението на ГЕРБ прокуратурата да може да атакува частни сделки в съда, въпреки че в понеделник (30 март) Радан Кънев изрази притеснения по този въпрос. Тогава той заяви, че все още не се е запознал със законопроекта. От партията обаче може да променят позицията си по въпроса, тъй като след заседанието на временната комисия за КТБ депутатът Димитър Танев заяви, че крайното решение по въпроса ще стане ясно след като бъде обсъдено в парламентарната група. „Нека да го обсъдим на парламентарна група и ще ви отговорим. В момента не мога да коментирам“, заяви той.
