Китай и Япония продължават да търсят нови полета за изява поради конфликта си около островите Сенкаку. Този път диспутът се прехвърли на възможно най-високо ниво по време на 67-та сесия на Общото събрание на ООН, уточнява „Би Би Си“.

В своя разгорещена реч китайският външен министър Ян Цзечъ обвини Япония в безсрамна кражба на островите, намиращи се в Източнокитайско море. Като отговор заместник-делегатът на Страната на изгряващото слънце в ООН Казуо Кодама заяви, че островната верига е японска територия.

„Предприетите действия от японска страна са напълно незаконни и нищожни“, заяви Цзечъ гневно. „Те по никакъв начин не могат да променят историческия факт, че Япония открадна Дяою (китайското име на Сенкаку) и прилежащите му острови от Китай. Както и факта, че Китай има териториален суверенитет над тази верига“, заключи той.

Кодама контрира изказването на външния министър с твърдение, че, пречупено през призмата на международното право и историческите факти, Сенкаку е принадлежаща на Япония територия. По думите му Китай и Тайван са започнали да претендират за суверенитет над Сенкаку едва през 70-те години на XX век.

В конфликта се намесиха и посланикът на Китай в ООН Ли Баодонг, както и японският премиер Йошихико Нода. Докато първият определи политиката на Япония като „откровено колониалистична“, Нода хладно заяви, че няма никакъв териториален проблем в случая, защото фактите са ясни.

В условията на текущия спор държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън призова за по-ефективен диалог и по-трезвомислещи позиции. Имайки предвид, че Япония е намесена и в друг „островен конфликт“ - този за Такешима (или Докдо), в който си опонира с Южна Корея, ситуацията става още по-заплетена. Днес се очаква Клинтън да ръководи тристранни преговори, в които ще участват външните министри на Южна Корея и Япония. Държавният секретар на САЩ ще бъде медиатор в тях.

Казусът „Сенкаку“ обаче едва ли ще бъде уреден толкова лесно. Припомняме, че по-рано през този месец Япония национализира островната верига и предизвика гнева на китайските политици и граждани. Търканията бързо прераснаха в политическа криза между двете страни, като се проведоха масови демонстрации в Китай, а японският бизнес бе принуден да прекрати множество свои фабрики и обекти в комунистическата държава.

Гневни граждани палиха коли от японски произход, бойкотираха японски стоки и отказваха да посещават японски дестинации. Самите туроператори и авиокомпании също намалиха предлаганите си услуги спрямо островната държава. Последният фрагмент от кризата бе битката с водни струи между китайски и японски плавателни съдове преди броени дни около островната верига.