Лошите вземания на българския бизнес намаляват. Това сочи изследване на компанията за управление на дългове „ЕОС Матрикс" относно навиците за плащане в Европа, направено сред 2200 фирми в десет държави.
Докато през 2010 г. несъбраните вземания са били 13,5%, то тази година те падат до 11,8%. Най-висок дял лоши вземания се регистрира в търговията (14,9%) и в сектора на услугите (10,8%). Задлъжнялостта в промишлеността пада от 15,2% миналата година до 9,9% тази година. Това се дължи на експортната ориентираност на сектора, смята Добрин Митовски, който е директор бизнес развитие в „ЕОС Матрикс".
Задлъжнялостта на компаниите с над 5 млн. евро годишен оборот е 12,4%, докато тази на фирмите с под 5 млн. евро оборот е 10,8%. Наблюдава се увеличаване на лошите вземания на големите компании и намаляване на вземанията на малките компании, обобщи Митовски.
Българските фирми имат дълги срокове за плащане (средно 41,4 дни) в сравнение със сроковете в останалите европейски страни, което обаче не води до увеличаването на лошите вземания. Това значи, че бизнесът у нас е намерил правилните срокове за плащане, смята Митовски.
75% от фирмите индикират навременни плащания от клиентите си, докато миналата година този дял е бил 50 на сто, сочи още изследването.
Отпадналите вземания в промишленоста намаляват до 1,9% в сравнение с 5% през 2010 г. Всяко четвърто търговско предприятие обаче има проблем с ликвидността заради отписани плащания. Почти няма промяна в оборотите през тази година в сравнение с миналата.
На дъното на класацията сме по отношение на фирми, които разполагат със специалисти в областта на вземанията и кредитите. Едва 13% от компаниите у нас имат служители или отдел, който да се занимава с това. В Германия, Полша и Белгия например всяка втора фирма разполага с такива служители. Това показва, че българските фирми не гледат сериозно на проблема със събирането на вземанията, обобщи Митовски.
150 млрд. лева е корпоративната задлъжнялост у нас. От тях 100 млрд. лева представлява междуфирмената задлъжнялост, а останалата се формира от задълженията на държавата. Това каза управителят на „ЕОС Матрикс" Райна Миткова-Тодорова, цитирайки изследване на БСК. „Държавата трябва да обърне внимание на вземанията си", смята Тодорова. Законодателството трябва да пази интересите на кредиторите. В този смисъл не е лоша идея давностният срок на кредитите да се увеличи, предложи тя.