След четири години прекъсване в Медицинския университет във Варна отново ще обучават млади лекари по програмите за следдипломно обучение. На съвещание на ректорите на Медицинските университети в страната в Ловеч основните дискусии бяха за отпуснатите бройки за специализации на млади дипломирани лекари. Това става възможно едва сега след приемането на новата Наредба 34, съобщи ректорът на МУ – Варна, проф. д-р Анелия Клисарова, д.м.н.

В работата на съвещанието взеха участие Лютви Местан, председател на парламентарната комисия по образование, здравният министър проф. д-р Радослав Гайдарски, зам.-министрите на МОН и МЗ Ваня Добрева и Валентин Цеков и други.

Освен специализациите се обсъждаха още отношенията между Медицинските университети и университетските болници, както и идеята за създаването на специален регистър в Министерството на образованието за всички студенти и дипломите на завършилите медицинските университети специалисти, за да се спре възможността за фалшифицирането на документите.

По отношение на специализациите има няколко нови момента, като запознатите с проблема смятат, че на практика се връщат старите клинични ординатури към болничните заведения.

Едно от изискванията към здравния министър проф. Гайдарски от страна на ректорите е да разреши бройките от една база да се прехвърлят в друга, ако се окаже липса на достатъчно кандидати или участници в конкурса с оценка под Много добър 4,50. Проф. Клисарова даде пример с казуса, че ако отпуснат 6 бройки за болницата в Провадия, там да остане едно место, а останалите пет да се пренасочат към областния център Варна.

Освен това има тенденция да се разреши неограничен брой чуждестранни студенти да специализират, съобразно капацитета на медицинския университет, за места, които са останали незаети от българи. За чужденците специализацията ще бъде изцяло платена.

След изясняването на основните моменти, ректорите стигнаха до решението да се проведе специално съвещание на отделите по Следдипломно обучение в университетите, за да се уточни в подробности процедурата, съгласно Наредба 34.

Нов момент е, че изискванията ще бъдат еднакви за всички медицински висши училища в страната, като ще има единни конспекти за конкурсите и единни планове за обучение на младите специалисти.

Един от плюсовете на новите нормативи е обстоятелството, че специализантите влизат в трудови отношения с медицинските университети и болничните бази, където ще практикуват.

Времето на специализацията ще се зачита за трудов стаж, когато е по държавна поръчка. В този случай младите лекари ще получават и заплата в размер на два пъти минималната работна заплата. Ако по желание някой иска да се обучава по специалност, за която няма спусната бройка, то той може да се запише за платено обучение без преференциите по държавната поръчка.

Наредбата има и някои минуси, като обстоятелството, че твърде много се забави приемането й. Освен това все още не са готови плановете и конспектите, което забавя зачисляването на желаещите. Те трябва да се уточнят от националните консултанти по отделните специалности и здравния министър проф. Гайдарски.

Проф. Клисарова обясни още, че от 15 години не е обновяван регистъра на специализациите към здравното министерство, а вече има доста нови специалности, които не са отразени в него. Получените документи за придобита специалност е валидна за Европейския съюз, каза още варненският ректор.

Немаловажен е и другият дискутиран проблем, който е свързан с пресичането на практиката за фалшифицирането на дипломите на завършилите медици, дентални медици и фармацевти. Идеята е да се създаде единен регистър към МОН, който да обслужва работодателите и търсещите работа.

Всички дипломи с европейските си приложения ще бъдат сканирани и включени в регистъра на МОН, което ще доведе до редица улеснения, допълни още проф. д-р Анелия Клисарова след завръщането си от срещата на медицинските ректори в края на седмицата.