В туризма нямат единна визия за развитието на отрасъла, стана ясно при обсъждането на
представения проект за стратегия "Устойчиво развитие на българския туризъм 2005 - 2010 г.". За разлика от други подобни документи, които държавата подготвя и налага, този е изработен от големите
сдружения в бранша. Стратегията ще бъде представена в Министерския съвет и ако бъде приета, ще се превърне в основа на държавната политика в сектора, каза Цветан Тодоров, председател на Българската
туристическа камара, който е един от авторите й.
Предвижда се създаването на експертни съвети, които ще контролират проектите за изграждане на туристически обекти в курортите и селищата и ще следят използването на морските, планинските, балнеоложките и други ресурси. Решенията на съветите ще се базират на заложените в стратегията принципи. От подредените в нея приоритети за развитие ще зависи и насочването на държавните средства в сектора.
От документа става ясно, че морският туризъм ще доминира над всички други форми и през следващите пет години. В момента той заема 80%, а всички останали - общо 20% от приходите от туризъм, които възлизат на около 1.5 млрд. евро. Стратегията включва допълнително разширение на сегашните летни курорти, като на юг Слънчев бряг, Несебър, Равда и Свети Влас на практика ще се слеят. При зимните курорти отново на преден план са Банско, Боровец и Пампорово, като се предвижда да се изградят нови бази в Семково, Берковица, "Сютка" в региона на Велинград и Ракитово и "Перелик" до Смолян.
Насочването на вниманието отново към големите летни и зимни комплекси предизвика остри реакции от страна на развиващите алтернативни форми на туризъм - селски, екологичен, културно-исторически и др. Те смятат, че стратегията е пренебрегнала дейността им. "Залагането на морския туризъм за сметка на всички останали не е добре, защото при едно негово сътресение ще има сериозен отлив от страната и последици за целия сектор", заяви председателят на Българската асоциация за селски и екологичен туризъм Петър Петров. Според него бъдещето е в развитието именно на този вид услуги, тъй като по думите му с тях може да се привлекат и по-платежоспособни туристи от чужбина. Европейският съюз също препоръчва България да акцентира върху въвеждането на алтернативни туристически форми, за да подпомогне развитието на по-бедните общини.
Петров каза още, че липсват ясни дефиниции за отделните специализирани туристически форми, не е изяснена и ролята, която ще играят в изпълнението на стратегията държавата, общините, неправителствените организации, големият, средният и малкият бизнес.
Според председателя на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация ( БХРА) Благой Рагин обаче балнеологията, селският и алтернативният туризъм нямат съвременно развитие и достатъчно финансиране, за да променят сегашния облик на България като дестинация, предлагаща само море и писти. Той допълни, че морският туризъм работи само с 1/3 от капацитета си и има огромен потенциал. "Нашето Черноморие ще продължи да се развива, но трябва да спре да се презастроява с бетонни мегаполиси и високи нови строежи. Бъдещето на туризма ще спечели от комплекси с ниско строителство", заяви Рагин.
Председателят на Съвета по туризъм -София, Румен Драганов контрира, че в момента не може да се говори за добър морски туризъм у нас, тъй като хотелите през по-голямата част от годината са празни и не работят. Те достигат почти пълния си капацитет само през юли и август и така базите по морето имат средногодишна заетост от 32%. Приходите им са малко и дори реализират загуби, защото туристите не могат да бъдат задържани в тези хотели освен през лятото, заяви Драганов
Рагин каза също, че зимният туризъм дава 10% от общия продукт, което означава, че има и добри перспективи за развитие. Той даде пример с Банско, който преди десет години е бил неизвестен курорт, но сега там се строят над 100 хотела от фамилен тип. Според Рагин, ако се реализира в пълния си обем проектът "Супер Боровец", курортът ще стане най-големият и най-привлекателен планински център в Югоизточна Европа. Председателят на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов обаче възрази, че няма смисъл да се изграждат големи зимни курорти по подобие на морските. Заради глобалното затопляне се смята, че в Европа ски туризъм ще може да се развива в планини с над 3000 метра височина. Това означава, че по българските планини снежната покривка ще намалява, посочи той. "Трябва ли да рушим природата в Рила и Родопите като в Пирин заради Банско и тогава да се види, че няма да идват туристи в тях, които да карат ски. Не се знае дали това са проекти за туризъм или за дърводобив", допълни Попйорданов.
Румен Драганов посочи, че в стратегията първо трябва да се изясни какво се има предвид под "устойчивост на туризма". По думите му това означава "да създаваме и управляваме туризма, както ни е завещан с природните и културните богатства и по този начин да ги запазим и предадем на следващите поколения". Според Драганов сега туристическата индустрия разрушава и природата, и културните паметници. Той смята, че трябва да бъде създадена агенция за културното наследство, която да се сдобие с всички нотариални актове за собственост върху паметниците на културата и туристическите обекти и да се знае, че само тя се занимава с тази дейност. Според него в момента не се знае кое чия собственост е. Нито едно министерство не знае какво притежава, допълни Драганов. /dnevnik.bg
