Повече от една четвърт (27%) от българите, участвали в голямо проучване на агенцията Eurofund на Европейския съюз, казват, че имат финансов проблем с редовното плащане на битови сметки. Българският резултат по този критерий за оценка на т.нар. енергийна бедност не е най-лошият в ЕС, защото над половината гърци се оплакват от такъв проблем.

Но българите са едни от най-големите песимисти за това, което се задава в енергийната криза. Дори в групата, посочила, че, общо взето, лесно си плаща сметките, всеки пети (21%) очаква трудности в следващите месеци. Резултатите, които са от март 2022 г., разкриват с какви възможности и очаквания европейците са влезли в енергийната криза, предизвикана в значителна степен от войната в Украйна и спирането на газа за Европа от Владимир Путин.

Средно 16% от участниците в онлайн допитването са казали, че са забавяли плащания заради финансови проблеми. Най-малко са в Дания (7%), а най-много – в Гърция (50%). В България така са отговорили 27%.

Проучването е проведено онлайн сред десетки хиляди граждани на ЕС. Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) прави три подобни допитвания с цел планирането и създаването на по-добри условия на живот и труд. Те са възприемани като уникален източник на сравнителна информация за качеството на живот и условията на труд в ЕС.

В петте кръга на събиране на данни в рамките на две години (пролетта на 2002 до пролетта на 2022 г.) участват общо над 200 хиляди души.

Данните от пролетта показват, че заради растящите цени на енергията участниците посочват, че се намират под по-голям финансов натиск, отколкото в който и да е момент от пандемията, както и под увеличен риск от енергийна бедност, казват авторите на доклада.

В категорията на т.нар. енергийна бедност (България още няма точно определение какво означава това - бел. прев.) средно 28% от затруднените домакинства в ЕС казват, че не успяват редовно да плащат битовите си сметки, а 45% - че ще им е трудно в следващите три месеца.

При тези, които вече пропускат плащания, притесненията как ще се справят в следващите три месеца скача на 74%. Това е група, доминирана от хора, ползващи социално настаняване, но дори групата, живееща в ипотекирано жилище, съобщава за проблеми.

Разликата в изоставащите с плащанията между градските и селските жители не е чак толкова голяма (18% срещу 14%). Но безспорно има национални особености във възможностите на отделните категории. Така "донякъде затруднените" в плащанията, които очакват проблеми в следващите стотина дни, са 12% в Малта и над 40% в България и Латвия (и цели 63% в Гърция). Сред българите със забавени плащания тази група е над 22%.

В групата на най-много изостаналите в плащанията българи (60% от бавещите покриването на сметки) над 85% са очаквали през март трудно да си покрият разходите през април, май и юни.