В България цената на тока е най-висока спрямо произвеждания БВП, а енергийно бедни са 61% от българските домакинства - тоест над 10 процента от дохода им отива за енергоносители. Това посочи днес по време на дискусия за истините и лъжите в енергетиката председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов, цитиран от 3eNews.
Според Иванов причината е в ниската динамика на пазара на електроенергия и големия дял на регулирания сегмент. Проблем е и тежестта върху регулирания пазар на три сегмента – американските централи, ВЕИ-та и когенерациите.
Намаляване на цената, по която НЕК изкупува електроенергията от производителите, промяна на ценовия модел за всяка от централите и намаляване на часовете за работа на ВЕИ производителите. Това е моделът, с който Комисията за енергийно и водно регулиране се надява да постигне баланс в сектора, за да не се налага ново поскъпване на тока от юли.
Иванов припомни, че сега държавната НЕК купува електроенергията по 160 лв. за Мвтч, а я продава по 120 лв. НЕК трябва да предприеме стъпки да се освободи от активи, които не ползва, но за които извършва разходи. Към компанията също така трябва да минат квотите за въглеродни емисии, които ще й донесат 120 млн. евро., смята председателят на КЕВР.
По думите му в момента всички отдели на регулаторната комисия работят върху предложенията на енергийните дружества. Иван Иванов отказа да съобщи какво увеличение на цените са поискали електроразпределителните предприятия. По официална информация ЕVN България иска увеличение от 8%, а по неофициална Енрего-Про иска 14,6%, а ЧЕЗ – над 15%. Регулаторната комисия обаче търси възможности поисканото увеличение от дружествата да не се отрази пряко на цената за бита, като се търсят резерви по веригата.
В следващите два месеца, които остават до началото на новия регулаторен период за цените на електроенергията, Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ ще се опита да постигне най-добрия възможен баланс в квотите изкупувана от различни генериращи мощности енергия, така че средната цена на енергийния микс да бъде намалена до нивото, на което НЕК продава като обществен доставчик, каза Иванов.
"Голямата цел е да слезе цената на енергийния микс максимално ниско, за да се доближи до цената, по която НЕК продава; това означава да се преодолее дефицитът на НЕК", заяви председателят на комисията.
Иванов отново припомни мерките, които КЕВР ще предприеме за стопяване на този дефицит - 100 млн. лв. по-малко средства ще плати НЕК на зелените централи заради промяната в Закона за енергетиката, според която ще се изкупува енергията само според часовите лимити, определени от КЕВР, 97 млн. лв. ще бъдат спестени от намаляването на цената за разполагаемост на двете американски централи, 240 млн. лв. ще са приходите за НЕК от търговията с квоти въглеродни емисии. По предварителни данни се очакват приблизително 250 млн. лв. и от ограниченото изкупуване на енергия от когенерациите и така дефицитът в НЕК значително ще намалее.
Топлофикационни централи ще бъдат задължени до три месеца да монтират измервателни уреди за произведената топлинна енергия, за да е ясно колко може да бъде изкупената им електроенергия, обясни председателят на КЕВР.
Бившият министър на енергетиката Румен Овчаров заяви, че според него КЕВР няма да успее да стопи дефицита на НЕК с предвидените мерки. Стартирането на борсата също не е решение на проблемите, защото българският пазар е много малък, за да има своя собствена борса, коментира Овчаров. Според него страната ни трябва да се включи направо в регионална борса.
Хората очакват след либерализацията на енергийния пазар цените на еленергията да падат, но съвсем не е сигурно, че това ще стане така, заяви Стефан Абаджиев от "Енерго-Про". Просто цените ще станат пазарни, каза Абаджиев.
Представителите на ЧЕЗ и ЕВН настояха преди пълното либерализиране на пазара на енергия страната ни да се поучи от опита на другите европейски държави и да осигури всички необходими предпоставки за функциониране на борсата.
