След 14-часови тежки преговори финансовите министри на страните от еврозоната и представители на Международния валутен фонд (МВФ) постигнаха политическо съгласие дългът на Гърция да бъде намален с 40 млрд. долара - до 124 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това ще стане до 2020 година чрез поредица от стъпки.
Освен това на Гърция ще бъде отпуснат дългоочакваният нов транш от финансовата помощ в размер на 43,7 милиарда eвро. Председателят на Еврогрупата Жан Клод Юнкер съобщи, че след
приключване на техническите процедури, се предвижда Гърция да получи по-голямата част от парите на 13 декември.
Оставащите приблизително 10 милиарда евро от сумата ще бъдат отпускани на три части през първото тримесечие на 2013 година при условие, че гръцкото правителство стриктно спазва
ангажиментите за икономии – предимно в данъчната сфера.
Средствата ще бъдат използвани за рекапитализация на гръцки банки. Това ще даде на правителството в Атина възможност през декември да изплати заплати, пенсии и задължения към доставчици.
Договорените бъдещи мерки имат за цел до 2022 година гръцкият дълг да спадне под 110% от брутния вътрешен продукт. Те включват обратно изкупуване на гръцки държавни облигации чрез финансиране от спасителен фонд на еврозоната, намаляване на лихвата върху отпуснатите кредити, удължаване с 15 години на част от сроковете за погасяване и "връщане" на Гърция на част от печалбата на Европейската централна банка (ЕЦБ) от гръцки облигации, предаде БТА.
След края на преговорите управителят на ЕЦБ Марио Драги заяви, че приветства решението.
Гръцкият премиер Андонис Самарас коментира постигнатото споразумение така: "Всички гърци, всички ние се борихме за това решение и от утре за нас, гърците, започва един нов ден", заяви той, цитиран от БНР. Впоследствие пред репортери пред резуденцията си Самарас, видимо уморен, в 3 часа през нощта заяви: "Всичко премина добре". Социалистическата ПАСОК, коалиционен партньор в неговото правителство, също одобрява споразумението.
Гръцката опозиция обаче го отхвърли, казвайки че то е по-малко от това, което е трябвало да се направи, за да стане дългът устойчив. Димитрис Пападимулис, водещ депутат от Коалицията на радикалната левица СИРИЗА, която е най-голямата опозиционна партия и води в последни социологически анкети, обвини германския канцлер Ангела Меркел, че е попречила на 50-процентно отписване на дълга, от което Атина се нуждаела.