Съществуват по-малко “лоши кредити“ по балансите на европейските банки, но те все още остават във висок размер, посочи в четвъртък Европейската комисия, цитирана от Ройтерс.

Глобалната финансова криза между 2008 и 2009 година остави европейските банки с купчини необслужвани заеми, които те се опитваха да възстановят от намиращите се по това време в сериозни затруднения фирми и домакинства. С оглед обаче на икономическото възстановяване на стария континент, размерът на лошия дълг на банките започна бавно да намалява, се посочва в днешен доклад на ЕК.

Използвайки данни на Европейската централна банка, Комисията посочи, че необслужваните кредити са представлявали 4,6% от общите банкови заеми в периода между април и юни миналата година, което е с 1% под техните нива година по-рано. Въпреки тази позитивна тенденция, лошите заеми все още са на стойност около 950 млрд. евро в целия Европейския съюз и представляват 5,4% от общите заеми само в рамките на еврозоната.

Трябва да се има предвид, че тези необслужвани заеми са доста неравномерно разпределени в региона на единната валута, като в Гърция те представляват почти половината от всички необслужвани кредити, докато в Германия и Холандия те съставляват по-малко от 3 на сто. За да се справи с този проблема, Европейската комисия планира да представи през март нови законодателни мерки, целящи да се ускори процеса по отърваването на банките от лошите им дългове и за предотвратяване в бъдеще на новото натрупване на лоши кредити.

Основен ремонт на правилата за неплатежоспособност и укрепване на вторичния пазар за лоши кредити са сред планираните от ЕК мерки за намаляване на съществуващия все още голям размер на лоши банкови кредити. Като мярка срещу бъдещо нарастване на необслужваните кредити, Комисията планира да въведе законоустановени предпазни механизми за предотвратяване на рисковете от недостатъчно провизиране на лошите заеми, се посочва в документ на ЕК, като се подчертава, че това ще се отнася само за новите заеми, които на по-късен етап са станали необслужвани.

Това предложение изясняват намеренията на Комисията, след като преди време тя посочи, че подобни законодателните мерки относно необходимостта от финансови буфери са възможни, но не са сигурни.