"Сключването на офсетни споразумения ще ни позволи да търсим инвестиции и за други сектори на българската икономика. Това каза министър-председателят Сергей Станишев във видеоприветствие до международната конференция за развитие на офсетната политика в България.

Целта на офсетните споразумения е те да доведат до увеличен икономически растеж и до увеличаване на Брутния вътрешен продукт на страната, както и до трансфер на технологии и създаването на нови работни места.

Срещу автомобилната техника, която купуваме от "Даймлер Крайслер", имаме директен офсет от 3,2 милиона евро, като ползите от индиректния офсет са над 5 милиона евро под формата на софтуерни продукти. С тази фирма преговаряме и по още проекти, допълни Станишев.

По споразумението с "Юрокоптер" за доставката на 18 военни хеликоптера офсетната полза е в размер на 106 милиона евро. За бронирани колесни машини е договорен офсет за 14 милиона евро.

България активно ще участва в преоценката на политиката по офсета, която тече в момента на ЕС, както и в подготовката на общата нормативна база, допълни Станишев.

Офсетът обаче няма да остане в миналото, защото доста държави имат полза от него, коментира министър-председателят. България трябва да изпълнява своите ангажименти в областта на отбраната както към НАТО, така и към българските граждани, затова голяма част от инвестициите по офсетните програми са насочени към модернизацията на отбраната. За нея са необходими огромни средства като ние сме страната в ЕС, която отделя най-голям процент от брутния вътрешен продукт. Опитът ни е сравнително скромен, но вече прилагаме офсетни механизми, каза още Станишев.

България се превръща в икономически хит, каза Соломон Паси, председател на парламентарната комисия по външна политика по време на международната конференция, предаде БГНЕС.

Това според Паси се вижда от икономическия растеж на страната и многобройните финансови инвестиции у нас. Работата на Атлантическия клуб по същество започна сега, откакто България е член на НАТО, допълни Паси. Според него развитието на офсетната политика в България дава добри възможности за развитие на страната и модернизация на армията.

Очертава се необходимост от национална офсетна стратегия и подготовка на експерти в тази област, каза Симеон Николов, заместник-министър на отбраната, по време на конференцията .

България се стреми политиката относно офсета да съответства на европейската политика в тази област.

Без да се модернизира армията, България няма да може да изпълнява своите отговорности по европейските изисквания. Стартиралата през 2004 г. модернизация на армията ще продължи 10-15 години и за това са необходими няколко милиарда евро, посочи Николов.

Най-голям процент от Брутния вътрешен продукт на страната се отделя за отбраната, но като абсолютна сума това са смешни пари, защото например в Холандия за отбрана се отделят 6 млрд. евро, като това е само 1,8% от БВП на страната, а у нас дори този процент да стане 2,6 - това прави 500-600 милиона. Това е сума, на която всяка европейска държава би се изсмяла, коментира Николов.

Освен това и техниката е остаряла, допълни Николов. В момента тече преразглеждане на плана до 2015 година. Ще бъдат съкратени персонал и техника, а отделни проекти ще бъдат оптимизирани. Трябва да се балансира между съкращенията и изискванията, които страната ни има към НАТО, коментира още Николов.