*Информацията е актуализирана към 12:20 часа

Парламентът избра д-р Стефан Константинов за министър на здравеопазването на мястото на Анна-Мария Борисова. За кандидатурата му гласуваха 123-ма депутати, 58 бяха против, а 12 се въздържаха. Константинов бе подкрепен от ГЕРБ и "Атака", против гласуваха от Коалиция за България, ДПС и депутатите от РЗС. "Синята коалиция" се въздържа при гласуването. Новият здравен министър положи клетва пред Народното събрание, предаде БТА.

„Някои зам.-министри ще си отидат, други ще дойдат, но това ще стане с времето". Така новият здравен министър Стефан Константинов отговори на депутатски въпроси. Toй декларира готовност сам да си тръгне от поста, ако не срещне подкрепа или не се справя с проблемите в здравеопазването, предаде Dariknews.bg .

„Виждам, че средният престой на поста е няколко месеца", коментира още новият здравен министър, но не се притеснява от това колко време ще седи в министерското кресло. Не се притеснявам от уволнение, стига ми честта да съм първият министър, който няколко часа след избирането му ще му бъде искан вот на недоверие, добави той.

Мерки

Стефан Константинов говори пред народните представители преди гласуването на номинацията му за министър. Той направи анализ на състоянието на здравната система до този момент и представи някои от идеите си за основните звена в системата. Предложи освобождаване на достъпа до специализирана извънболнична помощ, въвеждане на доплащане, определяне на структуроопределящи болници.

България има една от най-недружелюбните към потребителя здравни системи, посочи Константинов. Той обаче поясни, че достъпът до болнична помощ е изключително лесен на национално ниво и не съществуват известните в някои страни листи на чакащите, предаде БТА.

Сред мерките, които са подходящи и приложими в момент на икономическа криза той посочи, запазване на общопрактикуващите лекари, както и запазване на лекарите и медицинските сестри в страната чрез повишаване на заплатите им.

Стефан Константинов се обяви oще за: промяна статута на общопрактикуващите лекари, въвеждане на доплащането на клиничните пътеки, намаляване броя на болниците и създаване на държавни лечебни заведения от национално значение, в които лечението за осигурени ще бъде безплатно.

Ще останат между 100-120 държавни болници, защото 350 лечебни заведения били много за 7 милиона души, смята министърът.

„Предвиждам запазване ролята на общопрактикуващия лекар като институция, гарантираща базовото медицинско обслужване на населението. Нереалистичното изискване за 24-часово разположение на общопрактикуващите лекари, представени под странната форма на еднолични търговци, в повечето случаи е имитация на осигурено обслужване на населението. Обслужването най-често се поема от Спешните центрове или спешното отделение в болницата.

„Това изисква решаване на въпроса с работния ден на общопрактикуващите лекари и създаване на центрове или лекарска консултация в нощните часове и почивните дни", обясни Константинов.

„С въвеждане на доплащането пациентите ще имат директен достъп до специалист, като заплащат част от цената на прегледа. Реално в момента подобно доплащане съществува. Като включим двете потребителски такси - плащане първо при общопрактикуващия лекар, а след това и при специалиста, без достъпът да е свободен", уточни новият министър. „Достъпът до специалист на диспансеризираните пациенти, хората с тежки състояния, бременните, децата, ще остане както досега - той е свободен", каза той.