В секторите „строителство” и „туризъм” годишно се укриват около 2 млрд. лв. Тези пари не влизат в Държавната хазна вследствие на недеклариране на доходи.
Причина за това укриване е
високото данъчно бреме върху доходите на работниците. Държавната статистика не може да отчете тези средства, а често
не се и опитва. Това
е по-големият проблем, обясни Георги Ангелов - старши икономист в Институт "Отворено общество".
Той добави, че това е било масова практика и при отчитането на печалбите на фирмите, още преди въвеждането на “плосък” данък.
По-голямата част от недекларираните средства - около
1.3-1.4 млрд. лв. годишно, са в сектор „строителство”.
Тези пари не постъпват в държавния бюджет, тъй като хората
масово работят за заплати, по-големи от 1000 лв., а се осигуряват на нетна заплата от 400 лв. От подобни „преференции” се
възползват около
200 хил. души.
В същото време
в туризма недекларирани средства са в размер на около
500 млн. лв. годишно
В този сектор работят
около 100 хил. души. По официална статистика те получават
брутна заплата в размер на около 300 лв. В действителност заплатите в сектора
надхвърлят не само 300, но и 600 лв.
Според
статистика на Българската народна банка
българи, работещи в чужбина, годишно вкарват в икономиката на страната
между 1 и 1.2 млрд. евро,
допълни Ангелов
.
Тези цифри се изчисляват посредством
методология на Централната банка. В нея се
допуска, че хората получават минималната работна заплата за съответната страна, в
която работят. Второ допускане в методологията е, че хората работят за по три месеца, а трето - че правят разходи, които са достатъчни да покрият жизненото им равнище.
По думите на Георги Ангелов
и трите допускания не са съвсем точни. Хората често пъти работят по повече от три месеца в дадена държава. Също така „гастарбайтерите” често не получават
минимална работна заплата, тъй като подобна не съществува в някои държави. Третото допускане също не е напълно вярно, тъй като хората често заминават и работят „като луди” по 7-8 месеца, без да си
позволяват каквито и да било глезотии, обясни Ангелов.
Вследствие от всички
тези неточности може да се окаже, че парите, които се вливат в България от наши сънародници, работещи зад граница, варират
между 1.5 и 2 млрд.
евро.
Според самата Централна банка разминаването се дължи на факта, че не всички транзакции се правят по банков път.