И тази година едва около 60% от институциите са публикували бюджетите на сайтовете си - общо 343. За сравнение през 2018 година те са били 355, а през 2017 - 312.

Това показват данните от проучване на "Програма достъп до информация" (ПДИ), проведено от 22 февруари до 12 април тази година, в което са проверени сайтовете на 564 административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публично правни субекти и независими органи на власт. На базата на събраната информация е направен общ рейтинг на прозрачност и карта на финансовата и бюджетна прозрачност, които бяха представени на пресконференция днес.

В рамките на проучването са подадени 564 електронни заявления с искане за предоставяне на отчета по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за 2018 година. От приемането на закона през 2000 година, институциите имат задължение за изготвянето и публикуването на отчет, който трябва да включва данни за постъпилите заявления за достъп до информация, за направените откази и причините за това, а след измененията на закона от 2008 г. - и за публикуването му в интернет.

Тази година има намаляване на публикуването на финансовите отчети, отбелязаха от Програма "Достъп до информация" при представянето на рейтинга на прозрачност. Едва 95 от институциите са публикували финансовите си отчети за миналата година на сайтовете си. За 2017 година те са били 262, а за 2016 - 219. От програмата са обобщили резултатите по индикатори, в които е представена финансовата прозрачност по вид на институцията и по области.

Общините Банско и Аксаково са с най-висок рейтинг

В картата на прозрачността на общините те получават по 27 точки. Най-ниско в класацията са общините Етрополе, Симитли и Бяла в Русенско. Пълният рейтинг на общините може да се разгледа тук.

Посочено беше, че навсякъде има увеличение на индикаторите. В сравнителния рейтинг на институциите най-високо е община Търговище, следвана от Девня и Белоградчик. В този раздел най-ниско е националният компенсационен жилищен фонд.

Картата на финансовата и бюджетна прозрачност на общините визуализира резултатите за изпълнение на задълженията на общините, които обхващат публикуването на бюджети, финансови отчети, датата на публичното обсъждане на проектите за бюджети и финансови отчети, информация за обществените поръчки в секция "Профил на купувача" и декларациите по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

На 2 април Програма "Достъп до информация" е изпратила предварително резултатите на всяка от проучените институции за обратна връзка и е отразила постъпилите коментари. Защото заради особеностите на сайтовете изследователите са срещнали затруднения с намирането на информация. "Например проектобюджетът, който общините трябва да обявят, понякога съобщението за общественото му обсъждане може да бъде намерено не в секция "Бюджет и финанси", а в обяви", отбеляза Гергана Жулева - изпълнителен директор и съосновател на програмата. От ПДИ приветстваха предложението на правителството да се уеднаквят всички сайтове на администрацията.

Министерският съвет и министерството на финансите - най-прозрачни

Над една трета от министерствата са публикували достъпна информация, отчетоха от Програма "Достъп до информация". В общата класация на прозрачност Министерският съвет и Министерството на финансите са с най-висок рейтинг, а който включва въпроси дали на интернет страниците на институциите са публикувани как да се получава обществена информация от граждани, публикувани ли са бюджетите и тяхното изпълнение, както и дали са достъпни стратегиите, програмите, плановете и други.

Общо 510 от институциите са осигурили пълен достъп до информацията, 4, сред които Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), са отказали, обобщиха от ПДИ. Общо 450 институции са отговорили в срок, а 70 - след срока. Така и не са отговорили 44 институции, информира Кирил Терзийски. Общо 55 на сто организациите са публикували декларациите за конфликт на интереси на служителите си.

Отчетено е увеличение по всички индикатори

Нивото на прозрачност през 2019 е оценявано с точки по 119 индикатора за първостепенните разпоредители с бюджет, 133 индикатора за общините, и 96 индикатора за териториалните звена на централните органи на власт.

"Има рязко подобрение в публикуването на проекти за нормативни актове за институциите, които ги изработват и ги предоставят за обществено обсъждане. Но освен проекта на нормативният акт, трябва да се публикуват и предварителните оценки за въздействието, мотивите, докладът от общественото обсъждане. Там рязко спада изпълнението на публикациите", коментира Жулева. Голямо е увеличението и на секциите "Достъп до информация", добави тя.

Сред препоръките на ПДИ Жулева посочи, че трябва да се обърне внимание на мениджмънта на вътрешните информационни системи - да е ясно на самите служители какво е за публикуване и кое може да изчака.

Най-големият проблем - работата с електронните заявления

"Без заявителят да бъде информиран, че заявлението му е пристигнало и регистрирано, той няма как да разбере нищо по-нататък. Срокът е три дни от регистрацията. Защото заявлението може да е отишло в "спам", да се е променил имейла и т.н.", отбеляза Жулева.