От 2037 г. мъжете и жените в България ще се пенсионират на 65-годишна възраст. Това е едно от основните предложения за пенсионната реформа, които бяха представени от вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин в присъствието на министър-председателя Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов. За да се постигне тази цел, пенсионната възраст започва да се увеличава плавно всяка година с по няколко месеца, като се започва от 2016 г., информира iNews.
За мъжете се предвижда първоначално това да става с по 2 месеца годишно, а от 2018 г. натам – с по 1 месец. При жените първоначалното повишаване на възрастта за пенсиониране ще бъде с по 2 месеца на всеки 12. Това ще продължи до 2029 г. След това между 2030 и 2037 г. тази възраст ще нараства с по 3 месеца годишно. Така в крайна сметка през 2037 г. и двата пола ще се пенсионират на 65 години, обясни Калфин. Паралелно ще расте и осигурителният стаж, който в крайна сметка трябва да достигне 40 години за мъжете и 37 за жените.
Реформата предвижда и въвеждането на минимална възраст за пенсиониране на служителите от сектор "Сигурност". За миналата година хората, упражнявали такива професии, са се пенсионирали средно на 52 години и 8 месеца. Според Калфин това е добър вариант за долен праг.
Друга мярка, набелязана в реформата, е увеличаване на прага за пенсиониране на хората, които нямат достатъчно натрупан трудов стаж. За да получат пенсия, макар и малка, в момента те трябва да са работили 15 години. Сега идеята е това време да се увеличава плавно до 2027 г., когато ще достигне 18 години. След това хората, натрупали този минимален стаж, ще могат да излязат в пенсия, когато навършат 67 години, обясни още Калфин.
В същия пакет от мерки, които целят увеличаване на приходите в осигурителната система, попада и предложението за ръст на минималния осигурителен доход на земеделските и тютюнопроизводителите. За 2 години той трябва да се изравни с този за останалите самоосигуряващи се. Паралелно с това ще бъдат увеличавани и осигурителните вноски. Според предложението на Калфин това ще става на стъпки.
"Едната година ще има ръст от 0.5% на вноските за фонд "Пенсии", а на следващата – увеличение с 0.2% на фонд "Безработица", обясни вицепремиерът.
Така за период от 12 години осигурителната вноска ще се увеличи с 4.5 процентни пункта, чрез което ще се намали огромната субсидия, която НОИ получава от бюджета. Друга идея, залегнала в пенсионната реформа, е възможността за работещ на 2 трудови договора 4-годишен стаж да се зачита за 5 г., да отпадне. Според Калфин това е механизъм, който не е ефективен.
Вторият пакет от мерки цели пенсиите, които получават хората, да станат по-адекватни. От една страна се предлага след края на 2018 г. да отпадне възможността пенсиониращите се да избират 3 години от трудовия си стаж преди 1997 г. След 1 януари 2019 г. пенсиите на новите пенсионери ще се изчисляват по индивидуални коефициенти за всяка година трудов стаж. Пак след тази дата се предвижда отпадане на максималния размер на новоотпуснатите пенсии. За тези хора, които към 31 декември 2018 г. вече получават пенсии, таванът ще бъде увеличен от 35 на 40% от максималния осигурителен доход. Специално към тази мярка се предвижда и допълнително увеличение през следващите години, обясни Ивайло Калфин.
Относно актуализацията на пенсиите, от 2017 г. се предвижда да става по коефициент минимум 1.5, вместо сегашния 1.1. При възможности на бюджета ще бъде възможно и по-голямо увеличение, стана ясно още от думите на вицепремиера.
Както и се очакваше, предложенията за пенсионна реформа предвиждат и промени при освидетелстването на хора с увреждания от ТЕЛК. Основният принцип, залегнал в реформата, е вече хората с такива проблеми да бъдат изследвани и да се преценява с колко процента е намалена тяхната трудоспособност спрямо здрав човек, който упражнява същата професия. Паралелно в решенията на ТЕЛК ще трябва да пише какво могат да работят тези хора и съответно така бюрата по труда да могат да има намират по-лесно работа и те да бъдат интегрирани, обясни Ивайло Калфин. Той допълни, че се предвижда НОИ да има възможност да изисква допълнителни проверки, тъй като в момента се работи само с документи. "Тръгне ли веднъж фалшив документ, не може да се направи много", допълни вицепремиерът.
Що се отнася до предложенията за реформа на Министерството на финансите, те остават непроменени спрямо тези, обявени през януари, обяви ръководителят на ведомството Владислав Горанов. В основната си част те касаят вноските за т.нар. втора пенсия, за която се осигуряваме в частните фондове. Ако парламентът приеме така предложените текстове, хората ще имат право да избират дали вноските им за втора пенсия да отиват в универсалните (за упражняващите III категория труд) или професионалните (за представителите на I и II категория) фондове или пък в Сребърния фонд, управляван от НОИ.
Прехвърлянията ще могат да стават многократно, но последното не трябва да бъде по-късно от 5 години преди пенсиониране.
"Аз искам хората да имат повече право да избират, от това, което имам в момента. През последните месеци стана ясно, че много работещи искат да се осигуряват в частните фондове, но има и 1-2%, които искат в НОИ. Затова с нашите предложения ще има дадем повече възможности", обясни Горанов.
През април целият списък от предложения ще бъде обсъден отново с всички заинтересовани страни, обяви Ивайло Калфин. До края на месеца или началото на май промените се очаква да бъдат одобрени от Министерски съвет, след което да постъпят за обсъждане и приемане в Народното събрание, допълни още вицепремиерът.
