Римски аквадукт е открит при археологически спасителни дейности на бул. "Митрополит Методий" 64 в Стара Загора, съобщи археологът Георги Илиев, ръководител на обекта, от Регионалния исторически музей. Поставената първоначална цел е да се провери дали на това място римският град Августа Траяна е бил укрепен с крепостен ров, наред с неговите стени. Разкопките се извършват извън стените на античния град, но в частта, където се очаква да излезе ров. Знае се, че през VI век той е бил укрепен с ров, вал и две стени.

Предположенията се оправдават и ровът го има. Съвсем неочаквано обаче археолозите откриват друго съоръжение. Изглежда като солиден градеж на стена. Той следва посока североизток-югозапад. Това е аквадукт, т.е. канал, който довежда вода, явно алтернативен водоизточник на града. Главният водопровод на Августа Траяна е на около 100 метра западно от този обект. Неговото трасе отдавна е установено и се знае, че отвежда към 5-те кладенци на Бешбунар, североизточно от града, пише вестник Старозагорски новини, цитиран от Икономически портал на регион Стара Загора .

Явно новооткритият аквадукт дублира основния и довежда вода от друго място. Изграден е с тухли и е покрит с големи плочи. Укрепен е от югоизток с грамаден зид, за да устоява на естествените сили на склона от Аязмото.

В основата на съоръжението, преди да бъде изградено, са нахвърляни огромни мраморни блокове, останки от по-ранен храм или обществена постройка, носени от колони. Върху тях има интересен архитектурен елемент, който е с ажурна украса. Може би е рамка на прозорец, в която са изрязани много интересни флорални мотиви и розети, каквито на друго място в Августа Траяна и в България няма. Това говори за разнообразие от архитектурни варианти. Августа Траяна не е заимствала от други градове, а е развивала в собствен стил.

Според направените открития излиза, че по време на строежа на втората, външната, крепостна стена, която е от VI век, се изгражда този аквадукт, уточнява Илиев. Материалите, които запълват рова, са също от VI век. Логиката е, че през VI век наличието на този ров се обезсмисля. Местните хора решават, че няма смисъл от него. Той не е достатъчно надежден, тъй като са минали две големи готски нашествия и градът е разрушен значително. След тях минават хуните, които го опустошават тотално.

Вероятното решение е, че няма смисъл да се поддържа ровът като скъпо съоръжение. Затова се изгражда втората външна крепостна стена, която дублира изцяло трасето на основната стена. По време на нашествията основният градски аквадукт, който захранва с прясна вода града, явно е бил отрязан при някоя от обсадите на града. Затова този, новооткритият, е построен като резервен вариант, скрит под земята. Много вероятно е на това място да е била северната порта на града, която досега все още не е открита. От другата страна на аквадукта теренът е стерилен, т.е. не е копан никога.

Откриването на втори аквадукт е новост за археологията на Августа Траяна. Тепърва ще се търси продължението му в града. Още много ценни артефакти са излезли при разкопките. Има голяма колекция на капаци с релефна украса, която е специфична група находки за VI век. Такива единични бройки са открити в раннохристиянския манастирски комплекс в източния край на Стара Загора и в пътната станция до село Рупките. Но тук са открити над 50. Има открити две глинени лампички от IV - V век и други любопитни находки. Открити са и 18 турски гроба, които са от 18-и век.

Освен работниците, които вършат изкопната работа и са осигурени от инвеститора на обекта, повече от 20 дни на обекта работи международна група доброволци по проекта "Августа Траяна - Берое - Боруй - археологическо училище и работен лагер". Повечето от тях са от САЩ, Канада и Великобритания. Те специализират археология и се занимават почти професионално. Това са: Браян Брикс от САЩ, Тексас, завършил е политология, а сега завършва магистърска работа по класическа археология; Сара Денън също е американка и има бакалавърска степен по археология; Карен Старк е американец, който скоро ще завърши антична археология; Корнти Бъртмайстер е от Канада и учи археология в университета на Отава; доброволката Елизабет Деланш е от Канада и е в Стара Загора поради хобито си "археология - работа на разкопки"; Маша Филипович е от Белград, учи археология наред с банково дело и философия. Програмата се спонсорира от самите участници.