"Визията за бъдещото развитие на подпомагането в Сектор "Зърно" на българското правителство е, че той продължава да бъде един от най-важните и приоритетни за развитието на земеделието ни отрасли и ще продължава да заема значителна и достойна част от финансовата помощ както на ЕС. Това заяви днес министърът на земеделието и горите Нихат Кабил пред членовете на Консултативния съвет по зърно, предаде МЗП.

Гарантирането на сигурността на доходите на всички земеделски производители, в това число и на зърнопроизводителите и подпомагането на техните лични стратегии в преките плащания, ще е водещ принцип на подпомагането, заяви още земеделският министър.

Кабил заяви още, че съществува готовност от страна на бюджетната комисия към парламента да внесе обновеното си предложение за включване в проекта за Бюджет 2008  възможностите за национални доплащания към европейските плащания на площ. С това решение, което ще бъде гласувано в парламента през следващата седмица, ще се даде възможност на МС при преизпълнение на бюджет 2008 да вземе решение за такова доплащане в края на 2008г.

Общото предлагане на пшеница през маркетинговата 2007-08 година се очаква да възлезе на около 2 655 хил. тона. Пазарната 2007-08 година стартира с наличност от пшеница в размер на около 150-155 хил. тона. По предварителни данни производството на пшеница през 2007 г. е в размер на около 2 400 000 тона, при среден добив от около 220 кг/дка и реколтирани 10 948 000 дка.

Данните за зърнения баланс на страната показват, че не би могло да се очаква потреблението да нахвърли предлагането и наличните количества ще бъдат достатъчни за задоволяване на потребностите, заяви от своя страна зам.-министърът на земеделието д-р Светла Бъчварова. Според нея в разходната част на баланса биха могли дори да бъдат предвидени и известни количества за износ, въпреки че в момента, поради намаленото предлагане и високите вътрешни цени той не е особено атрактивен за износителите.

В изготвения от експертите на дирекцията баланс, са предвидени около 150 000 тона пшеница за износ, като към 09.12.2007 г. на външни пазари (в т.ч и на пазарите на ЕС) са реализирани около 80 000 тона пшеница.

Същевременно в резултат на известното намаление в производството се очаква по-висок темп на вноса, в сравнение с предходната година и се прогнозира до края на маркетинговата 2007-2008, изтичащ в края на юни 2008 г., той да надхвърли 100 хил. тона.

Към 9 декември 2007 г. са внесени около 38 000 тона пшеница, включително 1 684 тона брашно, преобразувано в пшеница. Общото потребление за 2007-08 година се прогнозира да възлезе на 2 511 000 тона. Очаква се да бъдат изразходвани за семена за посев за реколта 2008 около 265 000 тона.

Общото количество, необходимо за нуждите на мелничната промишленост и хлебопроизводството е около 1 300 000 тона, в това число за производство на хляб – 1 150 000 тона и за производство на брашно – 150 000 тона. За нуждите на животновъдството се очаква да бъдат използвани около 747 000 тона пшеница. Намалението, в сравнение с предходни години, е свързано с ограниченото предлагане и високите цени на пшеницата, което вероятно ще доведе до заместването на една част от нея с други фуражни култури.

Посочените прогнозни данни за предлагане и потребление на пшеница от реколта `2007 година ще доведат до формиране и на крайни наличности преди нова реколта, които се очаква да бъдат в размер на около 140 000 тона пшеница преди новата 2008/09 пазарна година, стана ясно на съвета.

Оперативните данни на Главна дирекция "ЗГ" за есенната сеитба, отчетени към 12 декември 2007 г. сочат, подготовка на почвата за сеитба е извършена на 13 439 хил. дка. Дълбоката оран на почвата възлиза на 7 632 хил. дка. Засетите с пшеница площи са 10 048 хил. дка и зимен ечемик 1 962 хил. дка. Известни затруднения се наблюдаваха във връзка с влошените агрометеорологични условия към края на месец октомври, които затрудниха до известна степен технологично сеитбата в някои райони на страната. Това забави процеса, но въпреки това на КСЗ беше отчетено, че кампанията като цяло е успешна. Данните са неокончателни и тече тяхната перманентна актуализация, уточниха от ГД ЗГ

Един от принципите на реформираната Обща стопанска политика, заложени и в схемите за подпомагане, е стопаните сами да определят приоритетите си. Затова и през тази година се забелязва, че засетите площи с пшеница са повече с 822 хил. дка спрямо 2005 г. и по-малко с 314 хил. дка спрямо същият период на 2006 г. Данните сочат още, че при ечемика тази есен сеитбата изпреварва с 104 хил. дка засятото през 2005 г., както и с 251 хил. дка – засетите площи през 2006 г.

Същевременно обаче, поради по-атрактивното за стопаните подпомагане на енергийните култури, се наблюдава по-голям интерес към тях, затова и засетите площи със зимна маслодайна рапица са 917 хил. дка.

Тези площи са над два пъти повече спрямо засятото само през миналата година, посочиха от Дирекция Аграрно развитие на МЗП.

Зам.-директорът на ДФЗ Ализан Яхова представи пред участниците в съвета данни за финансовото подпомагане през есенната кампания, както и за обезщетенията за пострадалите от неблагоприятни климатични условия през 2007г. Договореният кредитен ресурс за закупуване на минерални торове за производство на пшеница е 7 632 086,04 лв. за засяването на 1 905 771, 509 дка по 432 договора. Кредитите за семена от пшеница за производство на пшеница са 760 077,48 лв. по 169 договора.

Държавната помощ за компенсирането на загуби на земеделски производители за напълно пропаднали площи в следствие на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия, изплатени до момента са 7 996 668,08 лв.

Зам.-министърът на земеделието д-р Светла Бъчварова увери членовете на съвета, че за да се намалят административните процедури, в началото на следващата година може да се обсъдят предложения за облекчаване на процедурата по приемането и обработването на документите за подпомагане, което предложение да се предостави на УС на ДФЗ при изготвянето на указанията за подпомагане за следващата година.