Не парите, а добрата среда, правилата и тяхното спазване ще изпратят правилния сигнал. Когато ни предстоят тежки месеци, районните реформи помагат повече, отколкото очакването за чуждестранни инвестиции, които са намалели с 50-60%. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на откриването на национална кръгла маса "За по-добър Закон за устройство на територията (ЗУТ)", предаде Агенция "Фокус".

Министърът посочи, че трябва да се създадат съответните предпоставки, за да може европейските пари да достигнат до хората. Той допълни, че честите промени в ЗУТ и лобистките интереси не са помагали за подобряването на бизнес средата. Плевнелиев подчерта, че в индексите за прозрачност България е под Турция и основна цел е да се създадат облекчени и смислени правила и процедури, които да помогнат за излизане от тежката ситуация, в която се намира страната. Тези промени трябва да бъдат направени чрез публично комуникиране на идеите, които да бъдат защитени в парламента и да имат смисъл за икономиката като цяло.

Министърът заяви, че бизнес средата в България е нереформирана. Времето, което един управител на фирма в България употребява, за да се занимава с бюрократични услуги, е 25%. Като сравнение той посочи, че в Таджикистан този процент е 7%, а средно в Европа е под 9%.

Бизнесът трябва да се фокусира върху това да търси инвестиции, да създава работни места, да прави модата на фабриките и машините, а не на моловете, заяви Плевнелиев. Министърът посочи, че една от целите на консултативния съвет към МРРБ е бизнесът да се подобрява. Това, което правим, не трябва да бъде краткосрочно и лобистко, беше категоричен Плевнелиев.

По думите му към днешна дата Румъния е поне 2 години напред от България. За 4 години тя се е движела 2 пъти по-бързо, като 90% от инвестициите в региона се случват в Румъния, а не в България. Регионалният министър допълни, че няма по силна антикризисна мярка от европейските пари, но ако не се направят необходимите промени, няма как да се случат. Според него трябва да се рационализират и решават конкретни казуси, да се даде шанс на общините и държавата да правят инфраструктура.

В последните няколко години сме развивали по-скоро количествено, отколкото качествено, заяви Плевнелиев. Той подчерта, че задача пред настоящето правителство е да изготви стратегическо планиране за периода 2014-2020 г., но след обществен дебат. Трябва да се определи кои са бъдещите двигатели на растежа, защото строителството и финансите вече не са, допълни министърът.

Целта е да се създава държавен интегриран продукт, като се строят пътища, от които да остане по-голяма добавена стойност в държавата. Като пример Плевнелиев посочи пътя Слънчев бряг - Перперикон и добави, че България е четвъртата по богатство на културно историческо наследство страна в ЕС.

До края на ноември се очаква да бъдат направени необходимите изменения в Закона за устройство на територията (ЗУТ), каза зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Екатерина Захариева. ЗУТ не отговаря на нуждите на бизнеса, не помага на инженерите и архитектите на упражняват добре професията си, заяви Димитър Начев - председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, клон София. По думите му е необходимо този закон да се усъвършенства, за да отговаря на обществения интерес, а не на съсловни организации или лобистки интереси.

Едно от предложенията, представено по време на кръглата маса, е за необходимостта от оптимизиране на процеса на устройствено планиране в страната и създаване на подобрена законодателна рамка, която да обедини в един закон стратегическото планиране и регионалното и местно развитие и устройственото планиране, имащо стратегически характер. Целта на промяната е засилване на стратегиите и плановете, разработени в съответствие с изискванията на Закона за регионалното развитие и постигане на обща стратегическа ориентация, съответствие на национално, регионално и местно ниво с устройствените схеми, регламентирани със Закона за устройство на територията.

Дефицитът на Агенция "Пътна инфраструктура" в размер на 132,5 млн. лв. ще бъде изчистен през следващата година. Тогава ще бъдат платени дължимите суми на пътно-строителните компании за извършени, но не разплатени дейности, съобщи регионалният министър Росен Плевнелиев. Предстои да бъдат подписани двустранни споразумения с всяка една от фирмите, които при нужда ще могат да теглят кредити от банки, за да поддържат дейността си. Тези кредити на практика ще бъдат гарантирани от държавата, за да се обезпечи зимното почистване, уточни още регионалният министър.

Бюджетът на регионалното министерство е намален с още 10 на сто, заяви Плевнелиев. Кризисно той вече беше орязан от 100 млн. на 85 млн. лв. Остатъкът от средствата ще се използват приоритетно само за подготовка на проекти и усвояване на европари, обясни регионалният министър, цитиран от Dariknews.bg.

* Информацията е актуализирана към 12:40 часа.