Правителството одобри Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, Протокол относно условията и договореностите за приемане на двете страни към ЕС, Акт относно условията за присъединяването им и промени в Учредителните договори на Европейския съюз и Заключителния акт по присъединяването на България към ЕС.

Министерският съвет упълномощи министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева да подпишат от името на България Договора за присъединяване и останалите документи, при условията на последваща ратификация. Правителството реши да отправи покана към президента на България Георги Първанов да вземе участие в официалната церемония и също да подпише от името на страната ни Договора.

МС определи състава на правителствената делегация, която ще участва в официалната церемония на 25 април в Люксембург. В нея, освен премиера Симеон Сакскобургготски и министрите Соломон Паси и Меглена Кунева, са и ръководителят на Мисията на България към Европейските общности Станислав Даскалов, посланикът ни в Брюксел Емил Вълев и правителственият говорител Димитър Цонев.

Със заповед на премиера Симеон Сакскобургготски от май 2004 г. започна съгласуването между българската администрация и ЕС на текстовете от Договора за присъединяване, което се извърши в предвидения график и съгласно процедурата, приложена и за 10-те нови страни-членки на ЕС. Напълно бяха отразени постигнатите договорености в преговорния процес на България за членство в ЕС. На 3 февруари т.г. Комитетът на постоянните представители на страните-членки на Европейския съюз одобри консолидацията на Договора, Протокола и Акта за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Със свое решение от 8 февруари Министерският съвет одобри консолидацията на Договора, Протокола и Акта за присъединяване към ЕС. На 22 февруари Комисията на ЕС даде положително становище по проекта на Договора за присъединяване и на 28 февруари България получи проекта на Договора на български език. Изготвени бяха ревизирани версии на английски и български език, след което бе направена верификация на езиковите версии по време на юридико-лингвиситична пленарна сесия на експертите в Брюксел, състояла се от 14 до 18 март в Брюксел.

На 30 март Комисията по външни отношения на Европейския парламент гласува препоръка за подписване на Договора за присъединяване на България към ЕС както следва: от 73 гласували, 71 "за", 1 "против" и 1 "въздържал се". На 13 април Европейският парламент даде съгласието си България да се присъедини към Европейския съюз. Резолюцията за това бе гласувана с голямо мнозинство, като бе подкрепена от 522-ма депутати. Против гласуваха 70 депутати, а 69 се въздържаха. На 25 април в Люксембург на свое заседание Съветът на ЕС, следва да одобри Договора за присъединяване на България и Румъния, след което държави-членки на ЕС, България и Румъния ще подпишат Договора, изразявайки своето съгласие да се обвържат с него при условията на последваща ратификация в съответствие с вътрешноправните изисквания на всяка от страните.

Основни принципи и структура на Договора за присъединяване:

• Договор от 6 разпоредби, в който се регламентира членството на България и Румъния в ЕС, както и се урежда приложимостта на Протокола, съответно на Акта, при влизането в сила или не на Конституцията за Европа. (В случай, че Договорът за създаване на Конституция за Европа не е в сила към датата на присъединяване, България и Румъния стават страни по Учредителните договори на Съюза, така, както са изменени или допълнени, т.е. прилага се Акта за присъединяване. В случай, че Конституцията е влязла в сила към датата на присъединяване, се прилага Протокола за присъединяване. Договорът за създаването на Конституция на Европа ще бъде приложен към Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. По този начин, с ратификацията на Договора за членство, Народното събрание ще ратифицира и Договора за създаването на Конституция на Европа.)

• Протокол, базиран на Конституцията за Европа, и приложения към него. Акт за присъединяване, базиран на Учредителните договори на ЕС, и приложения към него. Протоколът е подготвен на основата на Конституцията за Европа, докато Актът - на основата на действащите Учредителни договори на ЕС. Протоколът и Актът за присъединяване съдържат т. нар. Общи разпоредби -промените в Институциите на ЕС с оглед присъединяването България и Румъния, финансовата рамка за двете страни, урежда се присъединяването им към вече сключените конвенции, споразумения и протоколи, както в рамките на ЕС, между държавите-членки, така и тези между ЕС и трети страни. На България са отредени 18 места в Европейския парламент, на Румъния- 35, считано до края на настоящия му мандат - 2009 г. За следващия мандат на Европейският парламент (2009 - 2014 г.) България ще разполага със 17 места, а Румъния-с 33. В Съвета на ЕС България ще има 10 гласа, а Румъния - 14. В Комитета на регионите и Икономическия и социален комитет България ще има 12 представители, а Румъния -15. Постигнатите договорености от България в преговорния процес са отразени в част IV на Акта и Протокола - "Временни разпоредби". Тази част съдържа и финансовите договорености за периода 2007-2009 г. и съответните защитни клаузи.

• В приложенията към Протокола и Акта са детайлно разписани конкретни разпоредби по различните преговорни глави, отнасящи се до преходните периоди, дерогациите (изключенията) и специфични механизми, които България е договорила с ЕС по отношение прилагането на правото на ЕС. Договорените преходни периоди за България по глави от преговорите са в Приложение VI към Акта и Протокола.

• Заключителният акт съдържа списък на всички части от Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, както и 3 точки с декларативен характер, които възпроизвеждат текстове от Протокола и Акта за присъединяване.

• Декларациите са 7 на брой. Сред тях е и Декларацията на България относно използването на кирилицата в Европейския съюз. Българският език се признава за автентичен език на Договорите, а също и като официален и работен език, който се използва от институциите на Европейския съюз. По този начин кирилицата се превръща в една от трите азбуки, които ще се използват официално в Европейския съюз.

• Размяната на писма се отнася до включването на България в процедурата за информиране и консултиране относно приемането на определени решения и други мерки, които да бъдат предприети през периода, предхождащ присъединяването. Тази процедура вече се прилага в частта й относно информирането, а веднага след подписването на Договора, България ще може да изразява мнение по проектите на решение и на други мерки като по този начин ще навлиза в ролята си на активен наблюдател в институциите и органите на ЕС.