Работникът и служителят не губят автоматично правото си на платен годишен отпуск, когато не са го поискали с писмена молба. Ако обаче съзнателно не са подали молба, знаейки какви могат да бъдат последиците, в тези случаи могат да загубят правото на платен отпуск. А ако трудовото правоотношение бъде прекратено, може и да не му бъде платено обезщетение за неизползвания отпуск.

Това реши Съдът на ЕС, произнасяйки се по два казуса на германски съдилища, които са отправили преюдициално питане, съобщи сайтът news.lex.bg

В единия случай юрист е карал два месеца подготвителен стаж за упражняване на юридическа професия, без да ползва платен отпуск от местоработата си. Когато стажът приключил, той поискал да му бъде платено обезщетение за неизползвания отпуск, но му било отказано.

Другият случай се отнася до служител в Института "Макс Планк", който два месеца преди да бъде прекратен трудовият му договор, бил поканен да ползва отпуска си. Той ползвал само два дни, а за останалите поискал парична компенсация. Работодателят му отказал.

дали правото на ЕС допуска такава национална уредба, която предвижда да бъде изгубен неползваният платен годишен отпуск, както и да бъде изгубено финансовото обезщетение за този отпуск, когато работникът не е подал съответната молба преди прекратяване на трудовото правоотношение. Те искат от Съда на ЕС да изтълкува директивата на Европейския парламент и от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, както и Хартата на основните права на ЕС. Те предвиждат, че правото на всеки работник на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.

Съдът на ЕС приема, че е недопустимо работникът да загуби автоматично платения годишен отпуск, както и правото на финансово обезщетение за неползвания отпуск само защото не е поискал да ползва такъв отпуск преди прекратяване на трудовото правоотношение.

"Тези права могат да бъдат нарушени само ако работодателят докаже, че действително е осигурил на работника възможността, например чрез предоставяне на адекватна информация, да ползва своевременно въпросните дни отпуск", казва съдът.

Правото на Съюза допуска загубата на правото на платен отпуск само ако работодателят е в състояние да приведе доказателства, че служителят, съзнателно и като е бил наясно с евентуалните последици от това, не е използвал платения си отпуск, след като му е била осигурена възможността за това. А в случай на прекратяване на трудовото правоотношение, и да не му бъде платено парично обезщетение за неползвания отпуск.

В решението си Съдът на ЕС обяснява, че правото на ЕС не може да се тълкува като насърчаване на работника съзнателно да не използва платения годишен отпуск през съответните периоди с цел да увеличи възнаграждението си при прекратяване на трудовия договор. Правото на платен отпуск е, за да имат работникът и служителят гарантира почивка, с цел да се осигури ефикасна защита на тяхната безопасност и здраве.

Изложените от Съда на ЕС принципи са валидни независимо дали работодателят е от публичния, или от частния сектор.