Православната църква отбелязва на 20 април църковния празник Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).
Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Иисус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница "разпускат, пускат умрелите" от гробовете. За да се засвидетелства почит към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им Рангелов кравай, жито.
Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на Връбница.
В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.
