Президентът Георги Първанов наложи вето върху измененията и допълненията в два закона - Семейния кодекс и Закона за държавната собственост. На среща с журналисти той отбеляза добрата работа на правителството във външнополитически план, като заяви, че за тези усилия кабинетът трябва да бъде поощрен. Успехите навън обаче, каза Първанов, налагат по-голяма самокритичност при оценката на вътрешнополитическите събития и процеси.

С връщането на двата закона и с коментар по теми като надвзетите пенсии, президентът атакува бюрократичното отношение на държавата към гражданите. Георги Първанов подробно мотивира ветото върху Семейния кодекс. "Основната причина е, че не приемам отпадането на осиновяването от кръга мерки за закрила на детето", каза президентът. Новите текстове само поясняват как се извършва осиновяването, без да го посочват изрично като мярка за закрила. Промените в кодекса позволяват и да се стесни изборът на български осиновители за сметка на чуждестранните. "Аз обаче споделям мнението, че осиновяването в чужбина е само последно алтернативно средство", подчерта Първанов.

Приемането на добър закон трябва да е само част от цялостната политика по отношение на децата в неравностойно положение, отново подчерта президентът. Измененията в Закона за държавната собственост пък предвиждат куп неприемливи мерки - прекомерно се ускорява процедурата по отчуждаване на даден имот, засегнатите се уведомяват общо, а не индивидуално, обезщетението остава само парично, като в него не са предвидени разходите по придобиване на ново жилище, преместване на покъщнина и други. Налице е и противоречие с конституционното право на защита и неприкосновеност на собствеността, посочва в мотивите президентът.

"Наистина този закон сякаш е създаден с мисълта да облекчи работата на администрацията и в същото време да затрудни максимално гражданите. Аз наистина се опасявам, че ако този закон влезе така в действие, ще има, образно казано, много "изгорели", допълни Георги Първанов. Той припомни предложенията си за решение на въпроса с надвзетите пенсии. "За разлика от управителя на НОИ, аз смятам, че проблем реално съществува", каза президентът.

Изходът може да се търси с промени в Осигурителния кодекс, с които пенсиите да не се намалят, а за натрупалите стаж към 1 януари 1997 година да се запази по-благоприятния ред за изчисление. Необходимо е и да се въведе гарантиран минимум, под който не биха могли да се удържат надвзетите пенсии. Почти 7000 българи са се самоощетили, подавайки неверни данни на НОИ, което ни кара да поставим под съмнение тезата за умишлено престъпни действия, посочи президентът и допълни: "Аз мисля, че е по-добре да си признаем, че наред с хитреците, защото има и такива, спор няма, има голям брой възрастни хора, които много трудно се ориентират в безбройните - за последните години са изчислени 11 промени, непрекъснати промени в законодателството".

Крайно непочтено нарече Първанов противопоставянето на различни групи от населението и добави, че ако държавниците имат морал, решение на проблема може да се намери. Държавният глава обясни, че все още не е взел решение по Закона за правата на предишните президенти - със сигурност обаче такъв закон е необходим, каза Първанов. "Ако подпиша Указ за обнародването на този закон обаче, то няма да е, защото оценявам високо това законотворческо усилие на Народното събрание. Този закон можеше и трябваше да бъде по-добър, а не да бъде писан така "на коляно". Казах вече - държавните глави заслужават по-силен закон", обясни Първанов.