Практиката от приложението на  досега действащия Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) показва, че в него има пропуски и слабости, които затрудняват правилното функциониране на частния охранителен сектор и реализирането на компетенциите на ангажираните в него публични и частни субекти. Това се казва в изявление на Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана, изпратено до медиите.

Проектът на МВР за нов закон, преди обсъждането му в Министерския съвет, беше дискутиран и на Третата национална среща на частната индустрия за сигурност проведена на 5 декември миналата година.

 Оценката на участниците, представляващи частни охранителни компании, към голяма част от правните решения в проекта беше отрицателна. Акцентирано беше, че законопроектът не урежда значително по-добре от сега действуващия закон обществените отношения, свързани с частната охранителна дейност.

Няма представител на частния охранителен сектор, който преди, по време и след националната среща да подкрепя изцяло внесения в Народното събрание законопроект за нов ЗЧОД.

Управителният съвет на Български съюз на индустрията за сигурност (БСИС), след като обсъди направените на националната среща изказвания и получените писмени бележки по внесения проект на Закон за частната охранителна дейност и като взе предвид неприетите от работната група на МВР съществени предложения от страна на бизнеса при неговата подготовка, прие следното становище:

• В проекта са заложени някои позитивни промени, свързани с режима на звената за самоохрана и статута на охранителя, разработени са изменения и допълнения, които отразяват част от натрупаната досега практика по приложението на ЗЧОД. Направен е добър опит за компенсиране на някои от пропуските в закона, предложени са формулировки, които прецизират и/или допълват част от текстовете, създаващи предпоставки за различно и субективно тълкуване.
• Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност запазва непълноти и слабости на действащия закон и не са отчетени част от проблемите, възникващи при неговото приложение.
• Проектозаконът съдържа текстове, които вместо да ограничават, необосновано засилват рестрикциите върху лицензираните охранителни фирми и затрудняват ефективността от тяхната дейност. Изискваните бележки, удостоверения, уведомления, списъци и множество други документи увеличават канцеларската работа без положителен ефект върху качеството на охранителните услуги. Заложената прекомерна бюрократичност ще доведе до трудно приложение и/или заобикаляне на закона. Бизнесът не трябва да има задължението да предоставя излишна информация или да я предоставя повече от един път.
• Не са предвидени някои наложителни и съществени промени в правното регулиране на практиката, не са отстранени всички противоречия, има и отделни погрешни разпоредби.
• Законопроектът е изготвен без участие на представители на бизнеса в подготвилата го работна група и без обсъждане в Консултативния съвет по въпросите на частната охранителна дейност. Не са взети пред вид болшинството предложения за промени и допълнения, съдържащи се в проекта (07.03.2007г.) на част от сдруженията в частния сектор за сигурност за промени и допълнения в ЗЧОД, бележките в становището до Национална служба “Полиция" от 03.05.2007 г. и в становищата до Ръководството на МВР от 05.06.2007 и 26.11.2007 г.

Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност в някои негови части категорично е неприемлив за частния охранителен бизнес.

Приемането му в предложения от вносителя вариант ще доведе до:

•  трудно приложение на закона;
•  увеличаване на нерегламентираната охранителна дейност, която съществува понастоящем и продължаване на практиката да се контролират и санкционират само лицензирани стопански субекти;
•  неефективно регулиране на частната охранителна дейност.