ОИСР и Европейската комисия представиха новия си доклад относно „Професионалното развитие на учителите - Европа като част от международно сравнение ". В него се достига до заключението, че за да се възползват ползотворно от възможностите за обучение, учителите се нуждаят от реална обратна информация за работата си, без да се забравя обаче, че разнообразните обучения и по-добрата работна атмосфера в училищата също са определящи фактори за успешното професионално развитие.

Тематичният доклад „Професионалното развитие на учителите - Европа като част от международно сравнение" бе подготвен от екип изследователи от Университета на Твенте в Холандия, под ръководството на професор Яп Схейренс, който е и редактор на доклада.

Според доклада девет от всеки десет учители участват в някакъв вид професионално обучение и повече от половината заявяват, че искат повече такива обучения. Като се основава на тазгодишното международно проучване в областта на преподаването и ученето (TALIS), проведено в 23 държави участнички, докладът предоставя за първи път съпоставими в международен план данни относно професионалното развитие на учителите.

При представянето на доклада Марош Шефчович, европейският комисар по въпросите на образованието, обучението, културата и младежта, добави: „В ЕС разполагаме с повече от шест милиона учители и способността им да вдъхновяват учениците да учат е от основно значение за бъдещето на нашите общества. Ако искаме да имаме образование с високо качество е изключително важно да предоставим на нашите учители най-добри възможности за развитието на уменията им, и то не само в началото, а и по време на цялата им професионална кариера. Като ги насърчаваме да се развиват професионално допринасяме и за престижа и привлекателността на професията. "

Основните послания на доклада

Основната констатация на „Професионалното развитие на учителите - Европа като част от международно сравнение" е, че професионалното развитие е неотменна част от живота на учителите, и поради това притежава значителен потенциал като средство към по-добро образование. Същевременно учителите посочват като основна пречка пред участието си в дейности за професионално развитие „несъвместимост с работния график", което подсказва, че ще бъдат от полза политики, които интегрират по-ефективно професионалното развитие на учителите в трудовата им дейност и във функционирането на училищата.  

Като цяло резултатите показват тясната връзка между училищната политика за предоставянето на учителите на обратна информация относно техните постижения, от една страна, и професионалното им развитие и мнението им за него, от друга. Училищната атмосфера също играе своята важна роля.

Учителите, които харесват работата и училището си, имат положително мнение за професионалното си развитие. Тези констатации са сигнал за онези, които изработват политики, че акцентирането върху оценката на резултатите, обратната информация и приятната училищна атмосфера може да допринесе за превръщането на училищата в „самоусъвършенстващи се организации", които насърчават непрекъснатото професионално учене, и така подобряват качеството на преподаването.