Домът-музей "Петя Дубарова" в Бургас вече има свой собствен сайт, предаде Агенция "Фокус". Активирането на сайта съвпада с годишнината от смъртта на известната млада българска поетеса, която сложи край на живота си на четвърти декември 1979 година.

Всеки може да се запознае с част от творчеството й, да види мнения за нея, да разгледа част от снимките в семейния албум и да се разходи из музея.

В раздел "Биография" има кратки бележки и изказване на поета Христо Фотев за Петя. В "Творчество" са показани издадените книги за и от Петя, както и преводите на чужди езици. В сайта има и раздел "Спомени" , където познати, учители и близки на поетесата разказват за поета и личността й. В раздел "Избрано" са публикувани стихове и проза от Петя Дубарова.

Посетителите имат възможност да се запознаят и с Националния литературен конкурс на името на поетесата, който се провежда ежегодно, както и да осъществят обратна връзка с музея."Отдавна желаехме да направим този сайт и ето, че вече е факт. По този начин домът-музей "Петя Дубарова е във виртуалното пространство и това е едно естествено продължение на работата ни", каза Елица Дубарова- сестра на поетесата и уредник на музея в морския град.

Петя Стойкова Дубарова (25.04.1962, Бургас - 04.12.1979, Бургас). Учи в английската езикова гимназия в Бургас. Самоубива се ненавършила 17 години. Пише стихове от най-ранна детска възраст. Първите й публикации са във вестниците "Септемврийче" и "Народна младеж", в списанията "Родна реч" и "Младеж". Неин духовен наставник е поетът-преводач Григор Ленков, пише slovo.bg.


През краткия си живот Дубарова създава оригиналнипоетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота.

Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.