Проектите на програмни бюджети на първостепенните разпоредители, ориентирани към постигане на цели и резултати, не са достъпни за предварително обществено и експертно обсъждане. Това ограничава възможността за тяхното своевременно и ефективно консултиране с всички заинтересованите страни и с браншовите и регионални сдружения. Това посочват от Българската стопанска камара (БСК) в позицията за проекта за държавен бюджет, този на Държавното обществено осигуряване и на здравната каса.
От организацията напомнят, че още на първото заседание на Тристранния съвет при това правителство, са предложили да бъде консултиран проектът на решение на Министерски съвет за одобряване на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г., разработена от Министерството на финансите. В конкретните си бележки по проектите от камарата препоръчват промени в Закона за държавните такси, така че да се въведе разходопокривният принцип за всички държавни такси.
Независимо от заявените основни цели, представеният проект за държавен бюджет за 2018 г. не дава пълна яснота за очакваните конкретни резултати в отделните области на политики, както и за конкретни проекти за тяхното постигане. В представените мотиви са допуснати многократни повторения и общи или неактуални пояснения по отделните области на политики, допълват в позицията си от БСК.
Те отбелязват, че многократно завяваните общи политически намерения за осигуряване на външнополитическа подкрепа за присъединяване на България в чакалнята на еврозоната и в самия валутен съюз не са подкрепени с анализ на изпълнението и очаквано развитие на основните показатели по т. нар. Маастрихтски критерии за 2018 г. и до 2020г. "Известно, че тези критерии са пряко обвързани със следваната фискална, доходна и ценова политика", се допълва в позицията.
Работодателите за пореден път посочват, че отново минималната работна заплата се формира без връзка с очаквания ръст на БВП, производителността, компенсацията на наетите и т. нар. разходи на труд за единица продукция.
В позицията се посочва, че отново е налице отказ от предприемане на решителни реформи в ключови сфери като регулаторна среда, осигуряване на прозрачност, ефективност и ефикасност на публичните разходи, фискална децентрализация, здравеопазване и образование и др.; В този смисъл организацията няма основания за подкрепа на проекта на бюджет на здравната каса - както поради отказа от реформиране на здравно осигурителната, така и поради късното представяне на текста подлежащ на съгласуване в тристранния съвет.
Продължава увеличението на разходите, включително за възнаграждения в нереформираните системи, допълват от камарата и посочват конкретно освен здравеопазването, но и социално-осигурителна система, отбрана и сигурност, административната система.
Без основание от години размерът на осигурителните вноски, които държавата прави за осигурените от нея (пенсионери, деца, безработни, учащи се, социално уязвими групи), не съответства на разходите, които се правят за тях, напомнят от камарата. За 2018г. вноската от държавата за един човек ще е около 24 лв. при средна за осигурените – 79.80 лв.
Увеличението на размера на вноската за осигуряваните от държавата е незначително. От предвиденото увеличение на приходите само 30 на сто са за сметка на осигурителните вноски, които държавата прави за осигурените от нея лица.
Ръстът на БВП през последните години не е резултат от провеждането на целенасочени реформи, а от външни фактори с намаляващо действие - ръст на износа, внесена дефлация (ниски цени на енергийните и основни ресурси), разширяваща вътрешното потребление, продължаващ инерционен ефект от приключени проекти, финансирани със средства на ЕС, значителен ръст на чуждите туристи и др., посочват още от камарата.
Във връзка с това очакванията за значителен ръст на крайното потребление, подкрепени от нарастването на възнагражденията за държавната администрация, в образованието и отбраната, неминуемо ще увеличат вноса, пиша в позицията на организацията. Това на свой ред ще ограничи нетния износ на стоки и услуги и баланса по текущата сметка, с вероятен ефект върху ръста на базовата инфлация. В условията на валутен борд, продължителното следване на този тип политика вкл., в периода до 2020 г. може да влоши на перспективите и генерира допълнителен риск пред осигуряване на необходимата външна подкрепа за присъединяване към механизма ERM II еврозоната, предупреждават от БСК.
От организацията оценяват като впечатляващ ръста на общите разходи по консолидираната фискална програма за 2018 г. спрямо очакваното изпълнение за 2017 г. – 12.8 % при ръст на общите приходи от 9.6%, и значително по умерено нарастване до 2020 г. – съответно между 5.1-5.5% за приходите, и 3.5-3.8% за разходите. Несъмнено този подход и стъпка на ръста, създава известен риск за изпълнението през 2018 г. и може да предизвика поредно ограничаване на плащанията по капиталовите разходи, допълват от камарата.
Според позицията й стъпката за намаляване на дефицита по консолидирания бюджет за 2018-2020 г. може да бъде по-амбициозна – 0.5 % за 2018 г. и 0 % за 2019 и 2020 г.
Очакваното нарастване на инвестициите през 2017 г. не компенсира значителния спад от предходната година, напомнят от камарата. Продължава изтичането на капитали от страната при съхраняване на негативните параметри на инвестиционната среда – основен двигател на растежа, включително нереформирана съдебна система, бавен ход на изграждане на електронното правителство, се посочва още в позицията.
