България харчи за персонал в сектор обществен ред и сигурност най-много в ЕС като процент от брутния вътрешен продукт. В МВР има 12.5% пенсионери, които получават и заплата, и пенсия. Това обяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев по време на обсъждането на проектозакона за държавния бюджет на извънредното заседание на “тристранката”.
Велев поясни, че в него най-скандални са увеличенията в сектор обществен ред и сигурност и отбрана и сигурност. Най-обществено неприемливи пък са предложенията за увеличаване на разходите за персонал в публичния сектор.
Васил Велев посочи, че към декември 2024 г. средните нетни заплати в публичния сектор са с 26% пред реалния сектор. По думите му става дума за абсолютно необосновани и неприемливи ръстове на възнаграждения в редица сектори без никакви реформи.
Ето защо от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обявиха, че ще се въздържат от подкрепа за проектозакона за държавния бюджет.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също обявиха, че се въздържат от подкрепа на проектозакона за държавен бюджет, като поясниха, че имат притеснения какъв е реалният размер на дефицита в контекста на кандидатстването на България в еврозоната.
В същото време от Българската стопанска камара обявиха, че ще подкрепят проекта за държавен бюджет. Те признаха, че го правят, въпреки дълбоките си резерви, тъй като целта е да имаме редовен бюджет и да се доближим до членство в еврозоната.
От Българска търговско-промишлена палата също обявиха, че ще подкрепят проекта на бюджет, тъй като онова, което е най-важно за тях, е спазено – запазва се данъчният модел, с който България продължава да се гордее.
От синдикатите изразиха принципната си подкрепа за бюджета, но имаха и конкретни искания.
От КТ “Подкрепа” призоваха незабавно осигурителният доход да бъде увеличен с ръста на средния осигурителен доход, отчетен от Националния статистически институт. И от КНСБ също настояха осигуровките да се увеличат още от тази година.
При представянето на проектобюджета за 2025 г. министърът на финансите Теменужка Петкова посочи, че България се намира в ключов момент, свързан с изпълнението на един от основните ни приоритети – членството на България в еврозоната. Ето защо с параметрите на бюджета от екипа й са постигнали целта – успяват да покрият изискването за дефицит.
Работодателските организации силно разкритикуваха ръста на максималния осигурителен доход, който се предвижда от 1 април да стане 4130 лв. при сегашни 3750 лв., т.е. да нарасне с над 10%, а всяка следваща година до 2028 г. да нараства с по 300 лв. Представителите на бизнеса се обявиха и срещу предвиденото повишение на осигуровките за пенсия с 1 процентен пункт от 2027 г. и с още 2 п. п. от 2028 г.
На противоположна позиция са синдикатите, които дори поискаха още тази година да има ръст на осигуровката за пенсия. Профсъюзите призоваха и за увеличение на минималното дневно обезщетение за безработица т сегашните 18 на 30 лева.
Председателят на АИКБ Васил Велев подкрепи замразените обезщетения за майчинство и безработица и предложи замразяване на пенсиите: "Замразяване на пенсиите или алтернативно изваждане на Covid-добавката от тях. Тя беше сложена временно, после остана като много временни неща за постоянно. Ние имаме за периода 2022-2024 г. ръст на средната пенсия със 71% при инфлация 25%. Очевидно сме увеличили пенсиите за няколко години напред", каза Велев.
Правителството се отказа от по-скромен ръст на пенсиите от 1 юли и коригира първоначалния вариант на бюджета на ДОО, който предвиждаше увеличение само с 5%. Така пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2024 г., ще се увеличат с 8,6% от 1 юли - процент, изчислен по швейцарското правило. Със същия процент от същата дата се увеличават и минималните размери на пенсиите за трудова дейност и размерът на социалната пенсия за старост, следователно и на свързаните с нея пенсии и добавки. "През 2025 г. се очаква средната пенсия да нарасне с 10,4% в номинално изражение и да повиши покупателната си способност с близо 7,8%", заяви управителят на НОИ Ивайло Иванов.
Още по-неприемливи са предложенията за увеличаване на разходите за персонал в публичния сектор, обявиха работодателските организации. "Средните нетни заплати в публичния сектор вече изпреварват с 26% тези в реалния сектор. Имаме абсолютно необосновани и неприемливи ръстове на възнаграждения в редица сектори без никакви реформи. Най-скандални са увеличенията в сектор обществен ред и сигурност и отбрана и сигурност", коментира Велев.
