През 2015-а година правителствените разходи на страните - членки на ЕС за здравеопазване са достигнали близо 1,058 трилиона евро, което се равнява на 7,2% от целия БВП на Европейски съюз, показват резултати от проучване на Евростат. 

По този начин изхарчените средства за здравеопазване са били вторите най-големи разходи, направени в рамките на съюза, след тези за социална защита, които са били в размер на 19,2% от европейския брутен вътрешен продукт. 

Разходи за здраве като процент от БВП са били най-високи в Дания и Франция, а най-ниски в Кипър, докато реалните разходи на глава от населението са били най-високи в Люксембург и Дания, а най-ниски в Румъния и България, посочва европейската статистика. 

През 2015 година разходите за здравеопазване като процент от БВП в Дания са били в размер на 8,6%, следвана от Франция (8,2%), Австрия и Холандия (по 8,0% от БВП), докато най-ниски са били разходите в Кипър (едва 2,6% от БВП), Латвия (3,8%), Румъния (4,2%) и Гърция (4,5%), Люксембург (4,6%) и Полша (4,7%). 

По този показал нашата страна заема деветото място в дъното на класацията с разходи за здравеопазване в размер на 5,5% от БВП на България - под средните 7,2% за целия Европейския съюз. Тази класация обаче се различава съществено, когато се вземат предвид реалните разходи за здравеопазване на глава от населението на съответната държава. 

През 2015 година средните разходи за здраве в рамките целия ЕС са били по 2076 евро на жител на съюза. Седем са били държавите - членки с разходи за здравеопазване от над 3000 евро на човек, водени от Люксембург (с 4112 евро), Дания (4094 евро), Холандия (3194 евро), Швеция (3170 евро), Австрия (3149 евро), Ирландия (3138 евро) и Обединеното кралство (3020 евро). 

На другия край на тази скала с разходи за здравеопазване под 600 евро на човек са били Румъния (с 340 евро) и България (разходи в размер на 343 евро), следвани от Латвия (с 468 евро), Полша (с 520 евро), Кипър (с 532 евро) и Унгария (с 592 евро). 

Това означава, че изхарчените през 2015 година средства за здравеопазване за един българин са били цели шест пъти по-малко, отколкото средните данни за ЕС.