С 2 399 960 лв. ще бъде увеличен капиталът на "Българската банка за развитие" АД (ББР), съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет, цитирани от Агенция "Фокус".
Решението за повишаването му е една от мерките за противодействие на последиците от световната финансова криза върху реалния сектор. Тя е част от пакета "Пазарна гъвкавост" в антикризисния план на правителството. Целта е да се осигури достъп до кредитен ресурс за малките и средните фирми.
Средствата ще се използват за финансиране на малките и средните предприятия чрез комплекс от финансови инструменти. Приоритетна мярка е предоставянето на целеви кредитни линии на банките. Решението за увеличаване на капитала е свързано със запазването на стабилен и конкурентоспособен малък и среден бизнес, повишаване на заетостта, приходите в бюджета и стимулиране развитието на икономиката в условията на глобална финансова криза.
С решение на Общото събрание на акционерите през декември миналата година капиталът на ББР беше увеличен с 500 млн. лв. С две постановления бяха предоставени 430 млн. лв. и 67 600 040 лв. Към момента капиталът на банката е 497 600 040 лв. С днешното решение се довнася разликата до 500 млн. лв. или 2 399 960 лв.
Уставният капитал на ББР може да нараства неограничено с решение на Общото събрание на акционерите, като акциите на държавата от 51 на сто са непрехвърляеми. Допуска се собственици на акции от капитала на финансовата институция да могат да бъдат Банката за развитие на Съвета на Европа, Европейската инвестиционна банка, Европейският инвестиционен фонд и банки за развитие на страни-членки на ЕС.
Към края на миналата седмица около 69% от средствата по кредитните линии на ББР са усвоени от фирмите, сочат справките на финансовата институция. Към средата на юни банките са договорили 493 кредита за над 222 млн. лв. ББР е предоставила на търговските банки 324 млн. лв. за инвестиционно и оборотно финансиране на малки и средни предприятия и селскостопански производители. Най-много средства за инвестиционно кредитиране са отпуснати в сектора на преработваща промишленост - 26 на сто. Следва секторът на търговията и услугите с 24.3%. С близо 19 на сто на трето място е селскостопанският сектор. В първите пет попадат още хотелиерския сектор с 8.6% и строителния - с 5 на сто.
Запазва се тенденцията в големи градове да се отпускат най-много кредити. София заема първото място с общо 72 кредита. Пловдив, Русе, Варна и Бургас са другите градове, в които се предоставят най-често инвестиционни заеми.
На 23 юни тази година Националният гаранционен фонд (НГФ), който е дъщерно дружество на ББР, подписа споразумения с 5 търговски банки за отпускане на портфейлни гаранции на стойност 50 млн. лв. Това са Банка ДСК, "Райфайзенбанк", ПИБ, "МКБ Юнионбанк" и "Интернешънъл Асет Банк". В момента фондът води преговори за подписване на споразумения с още 7 финансови институции - ОББ, "СИБанк", SG "Експресбанк", "Уникредит Булбанк", "Алианц Банк", ЦКБ и "ЧПБ Тексимбанк". Целта на споразуменията е да улесни достъпа на българските малки и средни фирми до банково финансиране чрез осигуряване на допълнителни гаранции за получаване на кредит.
Капиталът на НГФ е 80 млн. лв. Фондът ще поема до 50% от кредитния риск, като останалите 50 на сто се поемат от банката-партньор. За всички банки условията по гаранционните споразумения, които са сключили с фонда, ще бъдат еднакви. Фондът ще предлага две гаранционни програми на банките-партньори. Чрез първата ще се издават гаранции на малки и средни предприятия за инвестиционни кредити. За тях ще могат да кандидатстват стартиращи фирми и вече съществуващи фирми с реална дейност над 1 година. Максималната гарантирана сума за стартиращи фирми ще е до 250 хил. лв., а за съществуващи фирми - до 500 хил. лв. Гаранциите ще могат да се ползват за кредити с до 10-годишен срок. Втората гаранционна програма е за експортно ориентирани фирми, които желаят да изтеглят оборотен кредит. При тази схема гарантираната сума и за съществуващите и за стартиращите фирми ще е до 250 хил. лв., а срокът на гаранцията - до 2 години.
