България посреща световната финансова криза в добра форма, но съществуват големи рискове и те налагат адекватни мерки за реакция. Това заяви вицепрезидентът на Световната банка Кристалина Георгиева на годишната среща на бизнеса с правителството, която този път е посветена на финансовата криза.

Тя призова за четири мерки, с които да се противодейства на негативните ефекти - координирани действия на всички правителства, концентрация над вътрешното търсене на нововъзникващите икономики, реформи на Бретън-Уудската система и нейните институции - Световната банка и Международния валутен фонд, както и по-сериозно вглеждане в уроците на кейнсианството.

Кристалина Георгиева призова за изработване на сценарий, по който българското правителство да реагира при най-лошо стечение на обстоятелствата и тежки проявления на световната финансова криза. Тя в прав текст призова правителството да помисли за източници на външно финансиране в случай на нужда, съобщи Дневник.bg.

В отговор на това вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин заяви, че механизмите за такова финансиране са ясни, но България няма нужда, за разлика от други източно европейски държави.

Георгиева предупреди още, че финансовата криза се пренася в реалния сектор и това вече се забелязва по спада на индустриалното производство в развиващите се държави. Значително по-трудно е да се привлече заеман капитал и да се използва широк ливъридж ефект при инвестициите. "Това ще се понесе леко от компаниите, но ще окаже силен ефект върху населението", заяви тя. Възможно според нея е развиващите се икономики отново да достигат ръст до 4%, но той ще е в условия на спадащи инвестиции.

Вицепремиерът Ивайло Калфин представи пакет от девет мерки за неутрализиране на шока от кризата по време на конференцията на в. "Капитал" за ефекта от световната криза върху България. Сред по-интересните от тях са възможното използване на фискалния резерв за финансиране на големите инфраструктурни проекти и отпускане на кредитни линии за малки и средни предприятия.

Мерките на правителството:

1. Стабилно функциониране на банковата система и запазване на консервативния подход на централната банка.
2. Консервативна фискална политика - поддържане натрупването на фискален резерв, за който се очаква до края на годината да достигне 13 млрд. лв. Министерство на финансите е готово да изкупува обратно ДЦК.
3. Осигуряване на кредитни линии чрез Насърчителна банка и търговските банки за малките и средните предприятия.
4. Държавата ще продължи големите инфраструктурни проекти - разходи през бюджета или използване на фискалния резерв.
5. Няма да се пипа данъчната тежест
6. Намаляване на броя на администрацията при нужда
7. Специален пакет за инвестиции в енергийна ефективност
8. Предпазливост в политиката по доходи и социалните разходи
9. Регулаторни режими на местно равнище - субсидиите за общините да бъдат обвързани с тях