Пълното изравняване на българското селско стопанство с европейското ще стане през 2016 г., когато европомощите трябва да достигнат 100 % от плащанията за останалите страни. Очаква се през тази година страната ни да усвои около 600 млн. евро по европейските програми. Това заяви евродепутатът Атанас Папаризов по време на кръгла маса, организирана по време на "Винария 2009". Инициатори са Пловдивската земеделска камара, Университетът по хранителни технологии и Международния панаир-Пловдив.

Пари ще се дават не за износ на продукция, а за развитие на фермата, на района, региона, категоричен беше евродепутатът и припомни, че за подпомагане на аграрния сектор в България през 2007 г. са отпуснати около 350 мил. евро, които са 25 % от средствата, които се дават на останалите страни членки на ЕС.

По стартиралите 20 мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) са подадени близо 6000 заявления за подпомагане основно на млади фермери и инвестиции в земеделските стопанства, стана ясно на срещата.

"Тези заявления са двойно повече от проектите, подаде по програма САПАРД и това поставя въпроса за административния капацитет на Разплащателната агенция и дали тя има възможност да обработва всички заявления", смята Атанас Папаризов.

Активността на Разплащателната агенция трябва да се засили и фермерите да бъдат подкрепени час по-скоро, като се използват повече мерки и в научните звена, за да излезе България от селскостопанската криза, в която постоянно се намира, призова Папаризов. Той и екипът му бяха подготвили примерни проекти за финансиране по различни мерки от ПРСР, които участниците в кръглата маса получиха в раздадената като книжно тяло и на CD презентация.

Евродепутатът посочи и конкретен пример - възможността Пловдив да участва като център на науката за хранително-вкусовата промишленост в Общата стопанска политика на ЕС. 30 000 излишни страници документация трябва да бъдат премахнати, заяви Папаризов във връзка с по-нататъшната ориентация в реформата на ОСП на Евросъюза.

В презентацията си Атанас Папаризов говори за за основните елементи на европейската селскостопанска политика и за националните програми, които могат да се осъществят в аграрния сектор на България като страна членка на ЕС, подробно говори. Той обобщи, че смисъла на Общата селскостопанска политика (ОСП) е да стимулира не свръхпроизводство, а качество на продукцията и на живота в селскостопанските райони, основани на екологичните норми и имащи за цел развитието на самите земеделски райони и като туристически дестинации, съобщиха от пресофиса на евродепутата. Това може да стане ако у нас се използват сериозно мерките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), чието изпълнение започна точно преди година.

"Важни са не само инвестиции в селското стопанство въобще, а в производство и в продукция, които дивесифицират поминъка в тези райони – смисълът на всички тези проекти е запазване на населението в селските райони", подчерта Папаризов.

За да имат реална представа от дейностите, когато подготвят евромерките и правилата в земеделската политика на ЕС, членовете на комисията, подпомагаща дейността на еврокомисарката по земеделие Мариан Фишер-Бойл, щели да бъдат изпратени от ръководителката си за поработят във ферми и в земеделието, стана ясно още на кръглата маса.