Работещите в сенчестия сектор фирми сриват пазара чрез нелоялната конкуренция. Това е един от основните изводи на проведения вътрешнофирмен одит на 281 микро-, малки, средни и големи български производствени предприятия.

Одитът се реализира от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по проект по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"

Фирмите от сивата икономика поставят сериозна бариера пред фирмените инвестиции на коректните компании, създават недоверие на всички нива, включително сред бизнес и социалните партньори, създават условия за социална и правна несигурност на търговските дружества, нарушават правата на отделния индивид. Това са част от основните начини, по които изрядните работодатели понасят вреди вследствие от сивата икономика. Нелоялната конкуренция вреди и по отношение на заплащане, незаконосъобразно осигуряване на наетите лица и ощетяване на социалните и здравните фондове на държавата.

На ниво индивиди, оперирането в сенчестия сектор води до липса на здравно осигуряване, липса на пенсионно осигуряване и като следствие от това загуба на трудов стаж и ниски пенсии, ограничен достъп до кредитиране, ниска база за обезщетения.

Неформалната икономика е рестриктивен фактор за привличането на сериозни чужди инвеститори. Освен върху данъчните условия, чуждите инвеститори залагат на такива характеристики на средата като стабилност, прозрачност и предвидимост. Очевидно е, че те липсват при условията на съществуване на неформална икономика, което кара сериозните чужди инвеститори да се отдръпват.

За ограничаването и превенцията на сивата икономика дружествата препоръчват внимателно обмислени промени в законодателството и нормативните регулации, създаване на ефективни механизми за контрол върху прилагането на законодателството, оптимизиране дейността на държавните институции и администрацията на централно и местно ниво, опростяване на режимите и постепенно прехвърляне на отговорността за организацията и контрола върху тяхното изпълнение към работодателски, браншови и неправителствени организации, следвайки утвърдените европейски модели на самоконтрол.

Проверката е показала, че 56% от одитираните търговски дружества са със сериозни кредитни задължения. Средната стойност на съотношението на кредитите към пасивите на фирмата са малко над ¼ от тях. Работодателите оценяват кредитните си задължения и тяхното обслужване като сериозно финансово бреме и настояват да се предприемат мерки за облекчаване условията по обслужването на кредитите, в замяна на сегашната политика на банките за ограничаване ползването на кредити.

Налице е сериозна междуфирмена задлъжнялост. Търговските дружества дължат плащания предимно на свои доставчици, подизпълнители и на държавния бюджет, а успоредно с това доставчиците, подизпълнителите и държавата имат забавени плащания към търговските дружества. Всичко това се оценява от дружествата като предпоставка за преминаване в неформалната икономика.

През одитирания период в 66,9% от дружествата са извършени проверки от различни органи. В 36,4% от дружествата са извършвани повече от една проверки. Данните говорят за сравнително по-висока активност от страна на Националната агенция за приходите (НАП) и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА "ГИТ").