Центърът за икономическо развитие, фондациите "Конрад Аденауер" и "Демократична алтернатива", съвместно със СДС, организираха кръгла маса на тема  "Бюджет 2006. Има ли алтернатива?". На дискусията присъстваха представители на ПГ на ОДС, както и експерти, между които Иван Нейков, Александър Божков, Красен Станчев, Георги Прохаски и Георги Ангелов.

100% от бюджетния излишък да отиват в т.нар. сребърен фонд за социалното осигуряване. Също 100% от приходите от приватизация да се натрупват в този фонд, за да се набере резерв за осигуряването и пенсионната система. Това предложи съпредседателят на Центъра на икономическо развитие Георги Прохаски по време на дискусиите. Парите да не се изхарчват, а да се капитализират, предлага Прохаски. Той изрази надежда, че политическите сили ще проявят интерес към това предложение и ще му дадат законодателна инициатива.

Проектобюджетът за догодина бе определен от лидера на СДС Петър Стоянов като "бюджет на безплодния компромис". Стоянов предупреди, че на 7 остри въпроса трябва да бъдат дадени отговори при предстоящото обсъждане и гласуване на бюджета. Това са : Каква е философията на приходната част; кои са приоритетите, определени чрез разходната част; доколко правителството изповядва политика на децентрализация и дали местните власти ще получат повече свобода; колко свободен и застрахован ще е бюджет 2006 от преизпълнение; какво става в реформите в администрацията и как ще се изважда сивата икономика на светло. По въпроса как правителството прочита посланията на Европейската комисия от последния доклад Петър Стоянов каза, че очаква още утре да чуе в парламента отговор от министър председателя Сергей Станишев.

Депутатът от ОДС и зам.-председател на бюджетната комисия в Народното събрание, Мартин Димитров, заяви че Бюджетът за 2006 г. няма да доведе до икономически растеж. Той е слаб и ще запази бедността в България, поясни още той. Според него алтернативите на правителството са в предлаганите данъчни проектозакони от ПГ на ОДС. Той дефинира като основен проблем на обществото осигурителната тежест. Мартин Димитров  каза, че разглеждайки бюджета като цяло, правителството го определя като програмен, но според него не може да се говори за никакво програмно бюджетиране. Програмирането трябва да бъде част от обществото и  именно то е инструментът, който трябва да се използва,  за да се градира финансирането, заключи депутатът от ОДС.  

Емил Калчев, експерт от Центъра за икономическо развитие, определи като основен проблем факта, че в момента данъчната политика става заложник на липсата на монетарна политика. В нашата икономика циркулират т.нар.кредитни пари, които са без стойност. Те трябва да се контролират, но това не се прави, каза още той.  Според него на този етап се наблюдава преразпределение на данъчното бреме от преки към косвени данъци и това ще доведе до повишаване на икономическия растеж.  Належащи мерки трябва да се вземат за намаляване на данъчно-осигурителната тежест, а това са премахване на данъка върху дивидентите, намаляване на данък печалба на фирмите и намаляване данъка върху доходите, допълни Калчев.   

Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, ако трябва да се избира между данък-печалба и данъка върху дивидентите е по-добре да има данък върху дивидентите, които са чиста печалба в брой, отколкото върху печалбата. По думите му  печалбата е въпрос на субективна преценка.

От своя страна, Георги Ангелов Института по пазарна икономика заяви, че не трябва да се предвижда дефицит в никоя фаза на бизнес цикъла. Според него за периода 2001-2004 г. е натрупан кумулативен излишък от 2,7 млрд. лева. За 2005 г. излишъкът е 1,560 млрд. лева, като до края на годината се очаква да достигне почти 2 млрд. лева. 43,4% от приходите в държавния бюджет за 2005 г. ще са пари, отнети от икономиката, бизнеса и хората, допълни Ангелов. Приходите в държавния бюджет ще бъдат над 42-43%, разходите ще са 40% и ще се получи разлика от около 3% от БВП равен на 1,2-1,5 млрд. бюджетен излишък за 2006 г. Георги Ангелов предложи няколко начина за разходване на натрупания бюджетен излишък, единият от които е продължаване на изплащането на държавни дългове. Друг вариант е приватизацията на пенсионната система. Сред предложенията му са също намаляване на данъчно-осигурителната тежест, намаляване на облагането на труда, корпоративният данък да се намали драстично до 10%, данъкът върху доходите да стане също 10% и 10% да са осигурителните вноски.

Иван Нейков, експерт към СДС и общински съветник в СОС, наблегна на факта, че в момента има проект за бюджет, но нямаме управленска програма. Според него при тази ситуация не може да се каже категорично, че бюджетът отразява приоритетите на правителствената политика.Той обаче заяви, че не намира нито един от основите приоритети от програмите на трите партии, участващи в управляващата коалиция, БСП-НДСВ и ДПС в предложения проектобюджет. Иван Нейков постави три основни въпроса по отношение на разходната част на бюджета: как ще бъде подобрена конкурентноспособността; какво правим със здравеопазването и докъде стигнахме със самоуправлението на общините.

Данъчният експерт Николай Иванчев изрази мнение, че липсва обстоен анализ на събираемостта на данъците в Бюджет 2006 и според него данъчните ставки в България се намаляват със закъснение от 1,5 до 2 години. Главният въпрос, на който трябва да се отговори, е дали трябва да бъдат давани преференции в областта на косвените данъци или в областта на преките данъци. Световната практика показва, че приходите в бюджета от косвени данъци са много по-големи от тези, придобити от преки данъци, каза още Иванчев.

Според Красен Станчев от Института по пазарна икономика правителството харчи 580 лева в секунда. Една трета от възрастното население плаща данъци в България, а другите две трети ги ползват. Тези, които плащат осигурителни вноски в НЗОК, получават една десета като услуга от стойността на парите, които внасят, каза още Станчев. Доброволното плащане на данъци през последните четири години е около 10%, допълни той.