Дни преди срещата на върха в Япония на страните от Г-8 ново проучване, изследващо постиженията на тези държави и на други пет развиващи икономики в областта на опазване на климата, показва, че всички от Г-8 изостават в усилията за подобряване на климата.
Доклад на тема: “Г-8, карта за отбелязване на резултатите в областта на климата – 2008", разработен от независимите консултанти Ecofys, беше възложен съвместно от Организацията за опазване
на околната среда WWF и финансовата група Аllianz SE.
Картата класира страните от Г-8 според девет количествени показателя чрез сравнение на минали тенденции в емисиите за отделяне на вредни газове от 1990 г. насам с напредъка към стойностите, фиксирани за съответната държава в протокола от Киото (Япония), съобщиха от Аllianz. Освен това, картата оценява и представянето им в три области: енергопотребление, възобновяеми енергийни източници и утвърждаване на пазарите на въглеродни емисии.
"Картите за отбелязване на резултатите показват, че нито една от водещите индустриални държави не е готова да посрещне ограниченията в емисиите на парникови газове така, че да се остане в рамките
на 2 градуса затопляне, каза Регине Гюнтер, директор на Програма “Промяна на климата" към WWF в Германия. Остават ни от 10 до 15 години, в които глобалното ниво на емисиите трябва да достигне
своите пикови стойностти и да започне да спада, добави още той.
Д-р Йоахим Фабер, член на Борда на директорите на Аllianz SE споделя, че страните от Г-8 имат отговорността да достигнат високи показатели в надпреварата с промяната на климата. Те трябва да са моделите на подражание, които да проправят пътя и поведат света към по-малко вредни емисии, към чиста енергия и икономика .
Лидерите на настоящата среща на върха на страните от Г-8 в Япония през идната седмица би трябвало да се обвържат със задължителните дългосрочни цели за намаляване на емисиите от 80% през 2050 година възможно най-близо до 40% през 2020 година.
Обобщени резултатите по държави
Според Картата за отбелязване на резултатите за 2008 година, Великобритания води с незначителна преднина пред Франция и Германия, но и трите държави са изминали едва половината от пътя, който трябва да извървят.
Великобритания е подготвена да изпълни целите от Киото и въвежда иновативни нормативни инструменти като проектозакона за промяна на климата. Великобритания набляга особено на развитието на пазара на въглеродни емисии, но същевременно прави твърде малко в посока ускорение на употребата на възобновяващи енергийни източници и поощрение на енергийната ефективност. Още повече, че делът на въглищата в енергийния микс на страната се увеличава, което от своя страна повишава нивото на вредни емисии.
Франция е класирана на второ място според настоящите показатели, представянето и международни позиции, но не гарантира устойчивост в постигането на тези показатели в близко бъдеще. Затова тя рискува да загуби сравнително челната си позиция в Картата през следващата година.
Германия се представя най-добре в политиката си за възобновяеми енергийни източници и е развила регулаторна рамка, която служи за международен стандарт в тази област. Също така страната е одобрила законодателни пакети относно енергийната ефективност и политиката, насочена към защита на климата, но досега не е успяла да вземе ясна позиция относно въглищата като енергиен източник. Според доклада се наблюдава нарастваща и негативна тенденция немските енергийни компании да плануват захранването на повечето от новите енергийни централи с каменни и лигнитни въглища.
Италия, която е класирана четвърта, е предприела усилия, насочени към опазването на климата и е облагодетелствана от съгласуването на нейните стратегии с тези на Европейския съюз. Твърде малко са мерките на национално ниво, въведени в изпълнение и вредните емисии са доста над нивото, определено в Киото. Италия бележи относително добър резултат в областта на енергийната ефективност.
Япония като пета в класацията отбелязва нарастване на емисиите на парникови газове и се отдалечава от целта, поставена в Киото. Очаква се правителството на страната да оповести средносрочни цели в борбата за намаляне на вредните емисии.
Втората позиция на Япония на пазара за въглеродни емисии произтича от широкото приложение на компесаторни проекти на ООН по механизма за чисто развитие в развиващите се държави, но липсват национални задължителни мерки като например търговията с емисии.
Русия е загубила своето предишно предимство с ниски стойности на вредни емисии и изостава в класацията. През последните осем години емисиите на страната отново нараснаха, за това тя планира няколко национални стратегии, но и нито една от тях не е въведена до момента в действие. Реализацията на наскоро оповестеното от руското правителството намерение за драстично увеличение на енергийната ефективност може би ще повлияе положително за класирането на страната в Картата през следващата година.
На края на класацията са Канада и САЩ, заемащи съответно седма и осма позиция. Това не е изненадващо с оглед нарастващото отделяне на вредни емисии и на енергийно-интензивните икономики, както и на неспособността да осъзнаят пълния потенциал на подобренията в енергийната ефективност. Все пак надежда има: законодателството на САЩ стои непосредствено пред решението да ограничи осезаемо отделянето на вредните емисии и бизнесът се подготвя за утвърждаване на нов стоков пазар с потенциал за разпростиране на целия континент. Макар и двете федерални администрации досега да не са били склонни към благоприятни за климата решения, инициативите от регионално ниво биха могли да спомогнат във времето за подобряване на позициите в следващите издания на класацията.
Картата за отбелязване на резултатите анализира също така климатичната и енергийна политика на пет развиващи се държави: Бразилия, Китай, Индия, Мексико и ЮАР. Тези страни не могат да бъдат оценявани в същия мащаб, както се оценяват индустриалните държави и все още не са част от класацията. Картата визуализира големите разлики между тях в условията на развитие, енергиен микс и причинени от него вредни емисии. Ключовия въпрос тук е как индустриалните държави да спомагнат на петте развиващи се държави в придвижването им напред към ограничаване на въглеродните емисии.
