Необходими са превантивни действия срещу руската агресия в Украйна, включително разполагане на наша територия на войски и сили на НАТО. Предното присъствие на Алианса на югоизток, е без алтернатива.

Това се казва в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2021 г., внесен в парламента през седмицата. В него е отделена специална глава за войната в Украйна, но за пореден път този отчет описва сериозни дефицити и проблеми на армията, които в новия контекст вече създават тревога.

Случващото се от 24 февруари насам еднозначно е определено като "пълномащабна война" от страна на Русия, в която се използват всички средства без ядрения компонент, но пък има заплаха за употребата му. Не става дума само за тактическа операция, а за постигане на стратегическите цели на Москва, "включително и за оказване на натиск върху държавите от евроатлантическата общност".

"Военните действия на руските въоръжени сили в южна Украйна са насочени към осигуряване на сухопътен коридор към Крим, както и за значително разширяване на руските териториални води и изключителна икономическа зона в Черно море. Това засяга негативно сигурността и икономическите интереси на останалите черноморски държави, включително и България", се казва още в текста.

В него се говори за "фундаментално нова стратегическа ситуация и особено в светлината на нарушения военно-стратегически баланс на силите в Черно море в полза на Русия".

Последващите констатации обаче показват, че наваксването на изоставането от последните години ще изисква сериозно усилие, организация и средства. Ето някои от констатациите:

Недостигът на личен състав остава висок. Най-тежко е състоянието с некомплекта в Сухопътните войски, особено при декларираните формирования. Тревожно е и увеличаването с 4% на некомплекта във Военноморските сили. Окомплектоването на доброволния резерв също остава на крайно недостатъчно равнище (малко над 13%). Особено сериозно е изоставането по отношение на приоритетното изграждане на тежка механизирана бригада в Сухопътните войски, съгласно критериите на НАТО.

Голяма част от въоръжението и бойната техника са морално и физически остарели, с изтекъл или изтичащ ресурс на експлоатация. Това влияе негативно върху изпълнението на мисиите и задачите, подготовката и постигането на оперативна съвместимост. Ограниченият брой изправна авиационна техника е основна причина за неизпълнението на планираните летателни часове във Военновъздушните сили и има негативно отражение върху нивото на безопасност на полетите и способностите за ефективно изпълнение на задачите. Зенитно-ракетните комплекси и радиолокационни станции също са в края на жизнения си цикъл и се нуждаят от заводски ремонт. Същите се експлоатират в условия на остър недостиг на резервни части и консумативи, поради недостатъчно финансиране и зависимостта на доставките от Руската федерация.

Зависимостта от Руската федерация за ремонт и поддръжка на останалата на въоръжение съветска техника е проблем за националната сигурност.

Тревога предизвиква увеличаващото се технологично изоставане на българските въоръжени сили, което има негативен ефект върху тяхната оперативна ефективност. Във време, когато нововъзникващите технологии водят до развитието и използването на качествено нови способности, нараства рискът от появата на значителна и трудно преодолима технологична разлика между въоръжените сили на съюзниците.

Налице е критична необходимост от ускорено технологично превъоръжаване и модернизация на Въоръжените сили на България през следващите години.

За пореден път се подчертава структурирането на разходите за отбрана по начин, който обещава модернизация, но всъщност прикрива продължаването в значителна степен на досегашната ситуация. България е поела ангажимент за схема, според която 60% от бюджета за отбрана ще отиват за персонал, 20% - за текуща издръжка и още толкова за капиталови разходи, като от 2024 г. последното перо се разбира в НАТО като средства за придобиване на нови системи въоръжение и техника.

"Съгласно нормативната уредба, като "капиталови разходи" в България се отчитат и разходите за основен ремонт на въоръжение, техника и инфраструктурни обекти. В този смисъл, повишението на капиталовите разходи през повечето години се дължи основно на поддържане на съществуващите стари, и в много по-малка степен на придобиване на нови способности.", се казва в отчета.

В рамките на капиталовите разходи за 2021 г. са включени 258.7 млн. лв. за придобиване на ново въоръжение и техника, а за 2022 г. са планирани разходи за ново въоръжение и техника в размер на 355.9 млн. лв., посочват авторите. Очевидно, заради инфлацията сумата за настоящата година ще позволи чувствително по-малко възможности.

Правителството на Кирил Петков се опитва да изтегли с година по-рано изпълнението на обещанието през 2024 г. България да дава поне 2% от БВП за отбрана. През 2017-2022 г., разходите за отбрана, като процент от БВП на страната нарастват плавно от 1.24% до 1.73% (с изключение на почти 3.4% през 2019 г. заради еднократното плащане за покупката на F-16; тогава капиталовите разходи еднократно достигнаха 62.2% от средствата).

Няма адекватно финансиране на Сухопътните войски - основно заради Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г., одобрен през април 2021г. от правителството на Бойко Борисов:

"Анализът на осигуряването и разпределението на финансовите средства показва, че финансовите квоти не осигуряват пълноценно основната мисия на Сухопътните войски - да комплектова, подготвя, поддържа и предоставя формирования за участие в операции на територията на страната и извън нея. До голяма степен това се дължи на несъответствието между финансовите средства, заложени в План 2026 и тези по меморандумите на програмите на Сухопътните войски. Това положение налага ежегодното препланиране на придобиването и поддържането на способности, което води до компромиси в качеството на окомплектоване на декларираните формирования, непълно изпълнение на поетите съюзни ангажименти и до увеличаване на дефицита от необходимите оперативни способности.

Амортизираните и морално и физически остарелите платформи, наред с неритмичните централизирани доставки на резервни части и консумативи, затрудняват поддържането в техническа изправност на въоръжението и техниката, особено във военновременните формирования. Това се отразява негативно върху подготовката и готовността на силите."

За бойната авиация се казва, че е осигурила "непрекъсната и ефективна защита на българското въздушно пространство". Но в същата част от доклада се допълва, че "планираният нальот беше изпълнен на 7.5%, основната причина е ограниченият брой изправна авиационна техника".

Освен това 2021 г. е посочена като "най-критичният период за последните 10 години" заради 43 произшествия, сред които катастрофа и 5 сериозни инцидента, "свързани с проявата на субективния фактор". Същевременно се отчита като тенденция две трети от авиационните произшествия (65%) да са заради откази на авиационната техника.

България продължава да има сериозен проблем и с това да вижда и разбира какво се случва в небето и зоната на отговорност на авиацията. "Радарите, формиращи радарното покритие, бяха поддържани с изключителни затруднения, което налага приоритетното реализиране на проекта за придобиване на нови трикоординатни радари." Те са особено важни и за ефективното използване на американските изтребители, когато започнат да пристигат в България, въвеждани на въоръжение и интегрирани в системите на НАТО. Засега, две години след покупката им, през 2021 г. е разработен само Проект за инвестиционен разход и е започната подготовка на комплект документи за одобрение от Министерски съвет и за последващо предлагане на Народното събрание за приемане.

При Военноморските сили е отчетено, че: "Възникнали технически неизправности по материалната част, забавени ремонти, финансови и материални ограничения, както и непроведени планирани международни учения във връзка с COVID-19 ограничиха възможността за достигане на определените в Алианса критерии за дни на море на корабите". Недостигът на личен състав се е повишил с близо 4% спрямо края на 2020 г. и е достигнал 16.4%.

Декларираните кораби имат средно 29 дни на море или 27% от необходимите по стандарт на НАТО.

В текста се припомня, че от три години България е без Методика за оценка на корупционния риск заради Заповед № Р-155 от 11.10.2018 г. на министър-председателя Бойко Борисов. С нея се отменя действащата методика и след това не е заменена с нищо:

"Това води до невъзможност в продължение на три години Инспекторатът да извършва анализ и оценка на корупционния риск като важен административен инструмент за превенция на корупцията. Именно поради липсата на действаща нормативна уредба и през 2021 г. Инспекторатът не извърши анализ и оценка на корупционния риск в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия."