Холандският премиер Марк Рюте представи визията си за Европа след Брекзит, като заяви, че задълбочаването на интеграцията не е неизбежно, бюджетът на Европейския съюз трябва да се свие, а плащанията за по-бедните страни трябва да бъдат постоянно свързани с икономически реформи, предаде "Ройтерс".
В реч в Берлин, в която той представи Холандия като скептична към задълбочаването на европейската интеграция, но подкрепяща по-доброто прилагане на съществуващите споразумения, Рюте нарисува един ЕС, в който "Брюксел служи на държавите членки, а не обратното".
"Моята цел за многогодишния бюджет е следната - никакво увеличение във вноските, но по-добри резултати с по-малък бюджет", подчерта той. Рюте отправи критики за разходите за земеделие и фондовете за развитие на ЕС, които представляват 70% от бюджета му. "Ако харчим малко по-малко за тези неща, ще има повече възможности за новите ни приоритети", като засилен граничен контрол и военна инфраструктура, допълни премиерът. Той също така призова да се създаде механизъм за преструктуриране на дълговете на страните, които изпитват фискални затруднения, така че частните инвеститори, а не данъкоплатците да плащат сметката, ако инвеститорите "нямат късмет".
Намеквайки за Унгария и други източноевропейски държави, които се обявиха против европейските квоти за прием на бежанци, той каза, че фондовете трябва да бъдат обвързани със спазването на европейските споразумения, като това за приемането определен дял от пристигащите мигранти. През последните седмици се заговори за необходимостта от увеличаване на вноските на държавите членки в общностния бюджет. Темата бе поставена от институциите на ЕС покрай напускането на Великобритания и очерталия се годишен недостиг от 10 милиарда евро.
Засега страните са разделени. В началото на февруари се появи информация, че България и още седем държави - членки на ЕС, от източната част на континента са се съгласили да увеличат вноските си в многогодишния бюджет на съюза до 1.1% след напускането на Великобритания. По-късно обаче българското Министерство на финансите отрече информацията.
Австрия вече се обяви против предложението и настоя за орязване на някои програми, най-вече плащания за страни от Източна Европа. Лидерите на балтийските страни пък подкрепиха идеята да плащат повече за бюджета на блока след 2020 г., за да запълнят дупката. Очаква се Европейската комисия да направи официално предложение за многогодишната финансова рамка през май.