Звездите по категоризация не отразяват адекватно цялостното представяне на туристическите обекти. Това е категоричното мнение на 94% от респондентите в национално експресно проучване, проведено от Национален Хотелиерски Мениджмънт Клуб в периода 16-19 октомври.
Докато категоризацията, която в момента регулира само изискванията по отношение на материалната база, не бъде обвързана с качеството, то тя ще продължава да се обезсмисля, коментират хотелиерите.
Хотелиер от Kурортния комплекс "Златни пясъци" е на мнение, че е невъзможно толкова разнолики продукти да се обобщят в няколко категории.
"Получените звезди не са мерило за качество на предлаганите услуги. Ако ние мениджърите искаме да имаме повече гости в хотелите си, бихме направили всичко възможно за да повишим качеството на обслужване. Категоризацията, която сега е задължителна, в никакъв случай не води до ръст в качеството", е коментарът на хотелиер от Смолян.
Критериите за категоризация в сегашния им вид не могат обективно да оценят индивидуалността и уникалността на обектите и ги поставят под общ знаменател.
Едва 6% от анкетираните в проучването на Националния хотелиерски мениджмънт клуб (НХМК), са на мнение, че дадените звезди съответстват на общото представяне на обекта. От кръстосаните данни става ясно, че това са представители предимно на висококатегорийни хотели. По време на Годишен форум 2006 на хотелиерите, възникна идеята, че цените също трябва да бъдат обвързани с категорията.
"Звездите в момента сравнително адекватно отразяват минималните изисквания за съоръженост и обслужване. Цената е механизъм свързан с търсенето и не би следвало да има нещо общо с категорията", коментира в анкетата туроператор от София и добавя, че хотел две звезди до Бранденбургската врата в Берлин има цена за нощувка по-висока от тази в хотел четири звезди в източния квартал Марцан, но гостът не очаква, че в първия ще има минибар и сейф в стаята.
Над две трети (69%) от отговорилите смятат, че категоризацията трябва да бъде доброволна.
Собственик на хотел от Русе заявява: "Всеки хотел или ресторант трябва да си създаде собствен имидж, като се наложи с авторитета си. Клиентът ще реши кое заведение го удовлетворява като качество на услугите, интериор, цена и всичко друго. Все пак, ако някой желае да се възползва от категоризацията като реклама, нека доброволно да се категоризира. България притежава прекрасни хотели, превъзхождащи много хотели в света. Ниската категоризация на нашите хотели е неоснователна. Дайте ни свобода за фантазиите ни – клиентите сами ще ни оценят".
Изпълнителен директор на голям хотел от Бургас смята, че сама по себе си процедурата следва да е доброволна и да бъде организирана, направена и рекламирана така, че да носи определен престиж на тези, които решават да поискат официално категоризиране.
Според него, пазарът и клиентите са определящият фактор за успеха на даден проект в областта. На пазара, а и определен клиент може да излъжеш само веднъж.
Друго интересно мнение дава хотелиер от София - "Категоризацията повдига имиджа на хотела. Категоризирайки се, аз съзнателно поемам отговорността по спазване на изискванията на всички задължителни условия и съответните санкции ако сгреша, но ако смятам че нещо не ми достига макар и малко, за да получа коректния брой звезди, аз няма да се категоризирам и никой няма да ме притеснява със санкции. Ако се огледате наоколо ще видите, че може би половината от хотелите не отговарят 100% на изискванията по наредбата. Освен това агенцията по категоризиране не носи отговорност за щедро раздаваните в повече звезди, така че защо пък да не поощрява когото й е симпатичен".
Близо една трета (28%) от отговорилите са на противоположното мнение – искат задължителна категоризация. По-голяма част от тях са туроператори, по-малката – хотелиери, коментира Анастасия Панайотова, зам.-председател на НХМК.
Мотивът на привърженик на задължителната категоризация е, че тя гарантира покриването на необходимия минимум изисквания, за да се защитят потребителите от недобросъвестни хотелиери.
"За да има единни правила за всички и да са защитени гостите, категоризацията трябва да е задължителна. Ако е доброволна, ще се категоризират до 10% от хотелите и тя ще стане безсмислена – такава е сега в ресторантите и баровете - там трябва да е доброволна. Има много недомислени изисквания за градските хотели. Например, за да бъдат дадени четири звезди на един иначе качествен хотел, към него трябва да има три заведения, което е невъзможно и безсмислено".
Контрапункт на това мнение е позицията, че така или иначе необходимият минимум за сигурността на гостите се следи от инстанции като РИОКОС, Държавен ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК), службите по противопожарна и аварийна безопасност, Комисията по търговия и защита на потребителите и др., от което се губи смисъла на категоризацията да се придава такава функция.
На пръв поглед, резултатите от въпроса "Ако категоризацията беше доброволна, бихте ли категоризирали обекта си?" звучат парадоксално. Две трети (69%) от отговорилите заявяват, че биха кандидатствали за звезди, ако категоризацията беше доброволна, въпреки че според по-горе коментираните резултати 94% не намират съответствие между дадените звезди и състоянието на обекта.
"При по-задълбочен анализ може да се обобщи, че болшинството респонденти не са против идеята за категоризацията, тъй като звездната символика е утвърден с годините маркетингов инструмент", коментира Илиян Иванов, председател на НХМК. Те са против сега действащата Наредба по категоризация, липсата на стандарт за качество, начина, по който тя се прави в момента, структурата на комисиите по категоризация, компетентността на експертите в комисиите и най-вече честите случаи на корупция.
"Изводът е, че за категоризацията има бъдеще, но не в този й вид", обобщава Иванов. Всъщност има и друго решение. "По-скоро бих кандидатствал за някакъв международен отличителен знак, който се дава при добри постижения в областта", е мнението на хотелиер от София. /Източник: БГНЕС
