1. Сметната палата е независим държавен орган за външен одит на всички бюджетни и други публични средства и дейности съгласно Закона за Сметната палата.
2. Сметната палата осъществява одитната си дейност чрез финансов одит, който включва одит на финансовото управление и одит на финансовите отчети, одит на изпълнението и други одити. Различните видове одит могат да се прилагат заедно или поотделно в зависимост от целите на одита.
3. Одитите се извършват въз основа на Закона за Сметната палата, в съответствие с изискванията на одитните стандарти и Наръчника за одитната дейност на Сметната палата, които са съобразени с одитните стандарти на ИНТОСАЙ и указанията за тяхното прилагане.
4. Одитните стандарти регламентират основните принципи, изискванията и обхвата на действията, които трябва да се осъществят при изпълнението на одитните задачи, за да се постигнат техните цели.
5. За прилагане на отделните одитни стандарти Сметната палата приема Наръчник за одитната дейност и други вътрешни актове, свързани с одитната дейност.
6. При осъществяване на одитната дейност се спазват професионалните и етичните принципи и норми, определени в Етичния кодекс.
7. Одитният процес преминава през следните етапи:

7.1.	етап "Планиране на одитната задача" - на този етап се извършва предварително проучване на одитирания обект съгласно изискванията на одитен стандарт № 2 и се изготвя програма за изпълнение на одитната задача;
7.2.	етап "Изпълнение на одитната задача" - на този етап се реализира програмата за изпълнение на одитната задача, извършват се проверки чрез прилагане на подходящи одитни техники и процедури, изграждат се констатациите и оценките на одитния екип и се събират одитните доказателства; при изпълнението на одитната задача се поддържа конструктивен диалог с ръководството на одитирания обект, обсъждат се основните въпроси и се изясняват и уточняват фактите и обстоятелствата, отразени в констатациите на одитния екип;
7.3.	етап "Докладване" - на този етап в съответствие с изискванията на одитни стандарти № 10, 3 или 4 се изготвят одитен доклад и/или одитно становище и доклад за резултатите, които се предоставят на потребителите на информацията по установения ред;
7.4.	етап "Контрол за изпълнение на препоръките" - на този етап се проследява изпълнението на дадените в доклада за резултатите препоръки за подобряване на управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности; при неизпълнение на препоръките се предприемат действията, предвидени в Закона за Сметната палата.

8. Качеството на одитната дейност на всеки етап от одитния процес се гарантира чрез система за контрол на качеството.
9. При изпълнение на одитните задачи се прилагат заедно или поотделно два основни одитни подхода:

9.1.	системно базиран подход - основава се на адекватното и ефективното функциониране на системата за финансово управление и контрол на одитирания обект;
9.2.	подход на директни съществени проверки - основава се на пряка проверка на финансова и оперативна информация за одитирания обект.

10. Независимо от избрания и приложен одитен подход задължително се проучват адекватността и ефективността на системата за финансово управление и контрол на одитирания обект.
11. При изпълнение на одитните задачи могат да се използват резултатите от дейността на вътрешния одит, резултатите от дейността на други външни одитори, както и заключения на външни експерти, привлечени по реда на Закона за Сметната палата.

ОДИТЕН СТАНДАРТ № 2
ПЛАНИРАНЕ НА ОДИТНАТА ДЕЙНОСТ И ОДИТНА ЗАДАЧА

Одитен стандарт № 2 регламентира основните принципи и изисквания при планирането на одитната дейност и на отделна одитна задача при всички видове одит.

1. Планирането на одитната дейност на Сметната палата се основава на следните принципи:

1.1.	независимост - самостоятелно определяне на обектите за включване в годишната програма за одитната дейност, на одитния подход и времето за изпълнение на одитните задачи, в съответствие със законовите правомощия, одитните стратегии, политики и приоритети на Сметната палата;
1.2.	рационалност - ясно и конкретно определяне на целите и обхвата на отделните одитни задачи;
1.3.	координираност - съгласуване на одитните задачи между отделенията и териториалните поделения на Сметната палата;
1.4.	аналитичност - определяне на одитните задачи след предварително проучване, извършено въз основа на анализ на рисковите области, установените резултати при предходни одити и друга информация за одитирания обект.

2. Сметната палата осъществява одитната си дейност въз основа на приети от нея одитни стратегии, политики и годишни програми. В годишната програма за одитната дейност приоритетно се включват одитни задачи, които Сметната палата е длъжна да изпълнява по закон, съвместни и тематични одити, и такива, които тя е определила като значими съобразно своите правомощия. При съвместните одити изпълнението на една одитна задача се възлага на одитен екип, формиран от одитори от различни структурни звена на Сметната палата, а при тематичните одити различни одитни екипи изпълняват поредица от одитни задачи с обща тематика. При изпълнение на съвместните и тематичните одити на всички етапи от одитния процес се осъществяват координация и взаимодействие между участниците в тях.
3. Одитна задача е конкретният одит, който се извършва. Одитната задача се планира по начин, който гарантира нейното изпълнение по ефективен, ефикасен и икономичен начин, с необходимото качество и в определен срок.
4. Планирането на одитната задача включва предварително проучване и изготвяне на програма за изпълнение на одитната задача:

4.1.

предварителното проучване има за цел да се получи информация за одитирания обект, вкл. за: правната рамка, средата и условията, в които се осъществява неговата дейност, организационната му структура, системите за финансово управление и контрол, надеждността и резултатите от вътрешния одит, резултатите от други външни одити и изпълнението на дадените препоръки; предварителното проучване завършва с изготвяне на програма за изпълнение на одитната задача или с доклад, когато се установят факти и обстоятелства, които не позволяват изпълнението на одитната задача;

4.2.

програмата за изпълнение на одитната задача определя целите на одита, въпросите, предмет на проверка, критериите за оценка, одитния подход, продължителността и обхвата на одитните процедури, необходимите ресурси, разпределението на отговорностите между одиторите, както и сроковете за изпълнение на одитната задача и докладването на резултатите.

5. Програмата за изпълнение на одитната задача се изготвя от ръководителя на одитния екип. Обсъжда се с ръководството на одитирания обект и се утвърждава от съответния ръководител на отделение или директор на териториално поделение на Сметната палата. Одитните задачи за одит на финансовите отчети могат да бъдат изпълнявани по типова програма за всеки отделен отчетен период. Редът за изготвянето и утвърждаването на типовата програма се определят от Сметната палата. При необходимост програмата се преразглежда, като промените се утвърждават от същите органи.

ОДИТЕН СТАНДАРТ № 3
ФИНАНСОВ ОДИТ

Одитен стандарт № 3 регламентира същността, целите, критериите за оценка, планирането, изпълнението и докладването при финансов одит.

1. Същност. Финансовият одит е проверка на сметките, финансовата и друга документация на одитирания обект за установяване на законосъобразността, достоверността и редовността на водената счетоводна отчетност, както и законосъобразността на събирането, съхраняването, управлението, разходването и отчитането на имуществото. Финансовият одит включва одит на финансовото управление и одит на финансовите отчети, които могат да се извършват заедно или поотделно.
2. Цели:

2.1.	да се оцени законосъобразността на управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности, както и събирането, съхраняването, управлението, разходването и отчитането на имуществото в одитирания обект;
2.2.	да се оцени адекватността и ефективността на системата за финансово управление и контрол и на управленските решения във връзка с организацията, планирането, управлението, отчитането и контрола на бюджетните и другите публични средства, дейности и имущество в одитирания обект;
2.3.	да се оцени достоверността, законосъобразността и редовността на финансовия отчет, както и на включената в него финансова и нефинансова информация във връзка със заверката на отчета;
2.4.	да се оцени влиянието на констатираните при изпълнението на одитната задача грешки и нередности върху потребителите на информацията от финансовия отчет.

3. Критерии за оценка. При извършването на финансов одит се използват следните критерии за оценка:

3.1.	законово определени стандарти на изпълнение на дейностите по събирането, съхраняването, управлението, разходването и отчитането на бюджетните и други публични средства, вкл. и имуществото на одитирания обект;
3.2.	адекватност и ефективност на системата за финансово управление и контрол, вкл. дали същата гарантира: 1. спазване на законодателството и вътрешните актове; 2. надеждност и всеобхватност на финансовата и оперативната информация; 3. ефективност, ефикасност и икономичност на дейностите; 4. опазване на активите и информацията;
3.3.	възможност на системата за финансово управление и контрол да осигурява проследяване на управленските действия и решения; въведените контролни дейности и дали и как се документират резултатите от тях; правила и процедури за организация и контрол на бюджетния процес и счетоводната отчетност;
3.4.	вярно и честно отразяване на имущественото и финансовото състояние на одитирания обект; съответствие на осчетоводяването на приходите и разходите с нормативните изисквания и вътрешните актове на одитирания обект; използване на бюджетните и другите публични средства по предназначение и до планирания им размер; съответствие на формата и съдържанието на отчета и спазване на изискванията за неговото изготвяне, представяне и оповестяване съгласно действащото законодателство;
3.5.	грешки и нередности във финансовите отчети, които се оценяват от гледна точка на определените за одитната задача праг на същественост и равнище на одитен риск.

Изборът на подходящи критерии за оценка зависи от целта на одита и спецификата на одитната задача.
4. Планиране. Планирането на финансовия одит се извършва в съответствие с одитен стандарт № 2 Планиране на одитната дейност и одитна задача.
5. Изпълнение. Финансовият одит се извършва съгласно утвърдената програма за изпълнение на одитната задача, като на основата на събраните и анализирани одитни доказателства се изразява независимо одитно становище по съответния отчет и/или независима оценка на финансовото управление на одитирания обект.
6. Докладване. За извършения финансов одит се изготвя одитен доклад и/или одитно становище и доклад за резултатите съобразно одитен стандарт № 10 Докладване. При одит на финансовите отчети се изготвя одитно становище и/или одитен доклад:

6.1.	одитното становище за заверка може да бъде:
6.1.1.	одитно становище без резерви се дава, когато е получена разумна увереност по всички съществени въпроси:
	финансовият отчет е изготвен в съответствие с приетите счетоводни принципи и политики, които са прилагани непрекъснато;
	финансовият отчет е изготвен в съответствие с нормативните изисквания;
	отразеното във финансовия отчет съответства на информацията за одитирания обект;
	има съответно оповестяване на всички съществени въпроси, свързани с финансовия отчет;
6.1.1.1.	одитно становище без резерви с обръщане на внимание се дава, когато при изпълнение на одитната задача са установени обстоятелства, поради които потребителят на информацията не може да получи достатъчно ясно разбиране за финансовия отчет; обръщането на внимание по определени въпроси се различава от одитното становище с резерви;
6.1.2.	одитно становище с резерви се дава, когато:
	е налице несъгласие или несигурност в една или повече позиции от финансовия отчет, които са съществени, но не са фундаментални за разбирането му;
	констатираните съществени грешки и нередности биха повлияли на потребителите на информацията от финансовия отчет;
	определеният с програмата за изпълнение на одитната задача обхват на одитните процедури е бил ограничен в конкретни аспекти;
6.2.	одитно становище за отказ от заверка се дава, когато е невъзможно да се изрази становище по финансовия отчет като цяло; несъгласието е толкова фундаментално, че не може да се даде одитно становище с резерви само по отделни аспекти на финансовия отчет; одитното становище указва, че финансовият отчет не е съставен вярно и честно;
6.3.	към одитното становище се изготвя одитен доклад за резултатите от одит на финансовите отчети с изключение на случаите, когато се дава одитно становище без резерви.

ОДИТЕН СТАНДАРТ № 4
ОДИТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Одитeн стандарт № 4 регламентира същността, целите, критериите за оценка, планирането, изпълнението и докладването при одит на изпълнението.

1. Същност. Одитът на изпълнението е проверка на дейностите по планиране, изпълнение и контрол на всички равнища на управление в одитирания обект с оглед на тяхната ефективност, ефикасност и икономичност. Одитът на изпълнението включва проучване и оценка на дейностите на одитирания обект по отношение на ефективността, ефикасността и икономичността заедно или поотделно. Ефективността, ефикасността и икономичността се разглеждат във връзка с конкретния одитиран обект и критериите за оценка на изпълнението.
2. Цели:

2.1.	да предостави на законодателната и изпълнителната власт, на ръководството на одитирания обект и на други потребители на информацията независима и обективна оценка за ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите на одитирания обект;
2.2.	да подпомогне ръководството на одитирания обект за подобряване на ефективността, ефикасността и икономичността в области, в които изпълнението е незадоволително;
2.3.	да установи и популяризира добрите практики на ефективно, ефикасно и икономично управление на дейностите на одитирания обект.

3. Критерии за оценка. Одитните критерии са приемливи и постижими стандарти на изпълнение, спрямо които могат да се оценяват ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите и отразяват нормативните изисквания и добрите практики на изпълнението им. Изборът на критерии за оценка на изпълнението се основава на специфичните особености на одитирания обект, на съответните нормативни актове, регламентиращи неговата дейност, програмата, дейността или функцията, които се проучват и оценяват.
4. Планиране. Планирането на одита на изпълнението се извършва съгласно одитен стандарт № 2 Планиране на одитната дейност и одитна задача. Програмата за изпълнението на одитната задача се изготвя въз основа на информация за одитирания обект, оценка на рисковите области на одитираната програма, дейност или функция и определяне съществеността на разглежданите въпроси.
5. Изпълнение. Одитът на изпълнението се извършва съгласно утвърдената програма за изпълнение на одитната задача и определените критерии за оценка. Въз основа на установените резултати от сравнението между избраните критерии и действителното изпълнение се изграждат констатации и оценки. При одита на изпълнението се проверява процеса на осъществяване на дейността във връзка с постигнатите резултати и се изразява независима оценка за ефективността, ефикасността и икономичността заедно или поотделно.
6. Докладване. За резултатите от изпълнението на одитната задача се изготвя одитен доклад и доклад за резултатите съобразно одитен стандарт № 10 Докладване.

ОДИТЕН СТАНДАРТ № 5
ОДИТНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Одитен стандарт № 5 регламентира същността, изискванията и видовете одитни доказателства, както и подходите, техниките и процедурите за тяхното получаване.

1. Същност. Одитните доказателства са данни, свързани с фактите и обстоятелствата, които следва да се проучат и оценят при изпълнение на одитната задача и които са установени в етапа на изпълнение на одитната задача чрез съответните техники и процедури за събиране на одитни доказателства.
2. Изисквания. Одитните доказателства трябва едновременно да са:

2.1.	достатъчни - събраните данни като количество и качество следва да обосновават направените констатации, оценки и изводи и да позволяват на всеки друг потребител на информацията да достигне до същите изводи;
2.2.	надеждни - събраните данни да са получени от сигурни източници чрез съответни техники и процедури;
2.3.	уместни - събраните данни следва да са относими към целите на одита и да са в логическа връзка с констатациите, оценките и изводите;
2.4.	разумни - събраните данни следва да са получени по икономичен начин, като разходите за тяхното събиране да са съизмерими с резултатите, които се целят.

3. Видове одитни доказателства и техники за получаване:

3.1.	документални доказателства - получават се в резултат на проучване и проверка на съществуващата в одитирания обект писмени данни, както и получените от външни източници;
3.2.	аналитични доказателства - получават се в резултат на извършен анализ на събраните данни;
3.3.	свидетелски доказателства - получават се в резултат на събеседване, интервюта, анкетиране, обяснения и други форми, които се документират в работни документи;
3.4.	физически доказателства - получават се в резултат на пряко измерване и наблюдение, които се документират в работни документи.

Техниките и процедурите за получаване на различните видове одитни доказателства се прилагат заедно или поотделно в зависимост от целите на одита.
4. Подходи за получаване на одитни доказателства. Одитните доказателства се получават чрез прилагане на одитните подходи (заедно или поотделно), описани в одитен стандарт № 1 - системно базиран подход, и/или подход на директни съществени проверки.
5. Одитните доказателства се документират съгласно одитен стандарт № 9 Работни документи.

ОДИТЕН СТАНДАРТ № 6
КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА ОДИТНАТА ДЕЙНОСТ

Одитeн стандарт № 6 регламентира същността, целите, изискванията и етапите на контрола на качеството.

1. Същност. Контролът на качеството е система от политики, критерии, процедури и техники, прилагани в одитната дейност.
2. Цели. Сметната палата изгражда система за контрол на качеството с цел да:

2.1.	потвърди, че цялостният процес за осигуряване на качеството е функционирал задоволително;
2.2.	осигури постигане целите на одитната дейност;
2.3.	гарантира, че одитните задачи се планират и изпълняват по ефективен, ефикасен и икономичен начин и в подходящо време;
2.4.	осигури качеството на одитните доклади и одитните становища;
2.5.	гарантира, че всички констатации и оценки от одитните становища и одитните доклади са обосновани и подкрепени с достатъчни, надеждни, уместни и разумни одитни доказателства;
2.6.	осигури подобряване на одитния процес, избягване на слабости и повторения;
2.7.	допринесе за повишаване на авторитета на Сметната палата и доверието на одитираните обекти и другите потребители на информацията в резултатите от изпълнението на одитните задачи.

3. Изисквания към системата за контрол на качеството:

3.1.	да гарантира, че цялостният процес за осигуряване на качеството е функционирал задоволително;
3.2.	да гарантира постигането на целите на всички етапи на одитния процес;
3.3.	да е изградена от професионално подготвени и квалифицирани кадри;
3.4.	да осигурява спазването на Закона за Сметната палата, одитните стандарти, Етичния кодекс и другите актове на Сметната палата във връзка с одитната дейност;
3.5.	да осигурява оптимално разпределение на отговорностите между членовете на одитния екип;
3.6.	да гарантира непрекъснатост на контрола на качеството по отношение на изпълнението на всички одитни задачи на всеки етап от одитния процес.

4. Етапи на контрола на качеството. Контролът на качеството на одитната дейност се извършва:

4.1.	при стратегическото и годишното планиране на одитната дейност - от ръководителя на отделение или от директора на териториално поделение и от Сметната палата с цел да се гарантира спазването на стратегията и политиката на Сметната палата;
4.2.	при етапите на одитния процес, посочени в одитен стандарт № 1, както следва:
на етап "Планиране на одитната задача" - извършва се от ръководителя на одитния екип и лицата, които изпълняват ръководни и/или методологични функции спрямо одитния екип, с цел да се гарантира ясно и точно разбиране на програмата за изпълнение на одитната задача; на етап "Изпълнение на одитната задача" - извършва се от ръководителя на одитния екип и лицата, които изпълняват ръководни и/или методологични функции спрямо одитния екип, за да се гарантира, че одитната задача се изпълнява съгласно утвърдената програма и целите на одита при спазване на одитните стандарти и другите актове на Сметната палата, свързани с одитната дейност, както и да се гарантира, че са събрани достатъчни, надеждни, уместни и разумни одитни доказателства за изграждане на обосновани констатации и оценки; на етап "Докладване" - извършва се от ръководителя на одитния екип, лицата, които изпълняват ръководни и/или методологични функции спрямо одитния екип, и Сметната палата, за да се гарантира, че отразените в одитното становище и/или одитния доклад констатации и оценки са достоверни, обосновани, честни и безпристрастни; на етап "Контрол за изпълнение на препоръките" - извършва се от ръководителя на одитния екип, лицата, които изпълняват ръководни и/или методологични функции спрямо одитния екип, и Сметната палата, за да се гарантира обективно, безпристрастно, точно и пълно проследяване на изпълнението на дадените препоръки.

5. С оглед подобряване на качеството на одитната дейност Сметната палата прилага механизми за оценка на качеството, вкл. чрез привличане на външни експерти.
6. Конкретните процедури, техники и механизми за контрол и оценка на качеството на одитната дейност се определят от Сметната палата.
7. Упражненият контрол на качеството се документира по ред и начин, определен от Сметната палата.

ОДИТЕН СТАНДАРТ № 7
СЪЩЕСТВЕНОСТ И ОДИТЕН РИСК

Одитен стандарт № 7 регламентира съществеността и одитния риск при изпълнение на одитната задача.

1. Същественост. Съществеността се състои в определяне на важните и значими въпроси (дейности, програми, функции, показатели или операции), непознаването, неправилното или погрешно представяне на които би могло да повлияе върху потребителя на информацията от даден финансов отчет или одитен доклад и би довело до вземане на неправилни решения.
2. Аспекти на съществеността. Съществеността се разглежда в следните три аспекта:

2.1.	същественост по стойност - даден въпрос се определя за значим и важен въз основа на величината му в абсолютна стойност или относителен дял от бюджета, дейностите, програмите или функциите на одитирания обект;
2.2.	същественост по естество (характер) - даден въпрос се определя за значим и важен въз основа на разбирането, че отделни елементи от информацията за одитирания обект са особено важни за потребителите, съществува засилен обществен интерес поради естеството и значението на информацията или когато закон изисква отделното й оповестяване;
2.3.	същественост по смисъл (контекст) - даден въпрос, който може да не е съществен по стойност или по характер, се определя за значим и важен поради обстоятелствата, при които се проявява, поради значението, което би имал при бъдещи действия и евентуалните последствия от тях, както и когато е свързан с други значими и важни за потребителя на информацията въпроси.

3. Праг на същественост. Прагът на същественост е максимално допустимото равнище на общите грешки и нередности, които не биха оказали съществено влияние върху решенията и поведението на потребителите на информацията от даден финансов отчет или одитен доклад.
4. Конкретният праг на същественост за всяка одитна задача се определя съобразно особеностите на одитирания обект и одитната политика на Сметната палата.
5. Одитен риск. Одитен риск е рискът да се изрази погрешно одиторско мнение или погрешна оценка при изпълнение на одитната задача в резултат на съществени грешки и нередности в използваната информация или поради други причини.
6. Компоненти на одитния риск. Одитният риск включва следните компоненти:

6.1.	присъщ риск е рискът за съществуване на грешки и нередности в резултат на самата дейност на одитирания обект и средата, в която той функционира: организация и структура на одитирания обект; качество на управлението; сложност и разнообразие на дейностите; честа смяна на ръководния персонал; професионална подготовка и квалификация на персонала и други фактори, свързани с функционирането на одитирания обект;
6.2.	контролен риск е рискът контролните дейности на одитирания обект да не предотвратят или открият и коригират своевременно съществени грешки и нередности, които могат да бъдат допуснати поради това, че контролните дейности не са адекватни, не са прилагани непрекъснато или поради това, че такива контролни дейности липсват;
6.3.	риск на откриване е рискът избраните одитни процедури да не открият грешки или нередности, които поотделно или заедно с други грешки/нередности могат да бъдат съществени и които не са били открити и коригирани от контролните дейности на одитирания обект.

7. Конкретните равнища на отделните компоненти на одитния риск при отделните одити се определят съобразно особеностите на одитирания обект и одитната политика на Сметната палата.
8. Сметната палата приема максимален одитен риск и праг на същественост за всички одити в съответствие с приетата одитна политика.

ОДИТЕН СТАНДАРТ № 8
ОЦЕНКА НА ВЪТРЕШНИЯ КОНТРОЛ И ВЪТРЕШНИЯ ОДИТ

Одитeн стандарт № 8 регламентира същността, целите, обхвата и критериите за оценка на вътрешния контрол и вътрешния одит.

1. Същност на оценката на вътрешния контрол и вътрешния одит. Да се изрази независимо одиторско мнение относно адекватността и ефективността на вътрешния контрол, включително вътрешния одит.
2. Цели на оценката на вътрешния контрол и вътрешния одит. Проучването и оценката на адекватността и ефективността на вътрешния контрол и надеждността на резултатите от дейността на вътрешния одит на одитирания обект се извършва с цел да се:

2.1.	оцени одитния риск;
2.2.	определи одитния подход;
2.3.	избере естеството, времетраенето и обхвата на одитните процедури.

3. Обхват на оценката. Обхватът на проучването и оценката се определя в зависимост от вида и целите на одита и очакванията за адекватността и ефективността на вътрешния контрол и вътрешния одит:

3.1.

при финансов одит се правят проучване и оценка основно на контролните дейности, които подпомагат опазването на активите и информацията и осигуряват точността и пълнотата на счетоводните записвания, както и които подпомагат управлението на одитирания обект в съответствие с правната уредба;

3.2.

при одит на изпълнението се правят проучване и оценка основно на контролните дейности, които подпомагат управлението на одитирания обект по ефективен, ефикасен и икономичен начин и гарантират спазването на управленските политики и изготвянето на своевременна и надеждна информация за нуждите на управлението.

4. Критерии за оценка. Оценката на вътрешния контрол и вътрешния одит се извършва на всички етапи на одитния процес съобразно тяхната специфика въз основа на следните критерии:

4.1.	наличие на адекватен и ефективен вътрешен контрол и функционално независим вътрешен одит;
4.2.	докладване на ръководството на установени грешки и нередности, изпълнение на препоръките на вътрешния одит и документирането им по надлежния ред;
4.3.	компетентност и квалификация на вътрешните одитори, както и наличие на политики и процедури за назначаване и обучение на персонала, в т.ч. и вътрешните одитори на одитирания обект;
4.4.	степен на професионална загриженост на ръководството и персонала за изграждане на адекватен и ефективен вътрешен контрол, вкл. действия при промяна на условията и средата, в която функционира одитираният обект;
4.5.	степен на професионална загриженост на вътрешните одитори при планиране, изпълнение и документиране на извършените вътрешни одити и при създаване на подходящи програми, работни документи и др.;
4.6.	дали дейността на звеното за вътрешен одит е упражнявана в съответствие с неговия статут и утвърдените стандарти за вътрешен одит в публичния сектор.

5. Процедурите и техниките за проучване и оценка на вътрешния контрол и вътрешния одит се определят от Сметната палата.

ОДИТЕН СТАНДАРТ № 9
РАБОТНИ ДОКУМЕНТИ

Одитен стандарт № 9 регламентира същността, целите, изискванията и реда за съхраняване на работните документи.

1. Същност. Работните документи са носители на събраната, създадената или обработената при изпълнение на одитната задача информация. Работните документи отразяват отделните етапи на одитния процес, като документират по подходящ начин планирането, извършената работа, одитните доказателства и контрола на качеството.
2. Работните документи се изготвят с цел:

2.1.	да се гарантира качествено планиране, изпълнение, докладване и контрол на изпълнението на препоръките;
2.2.	да се подкрепят и потвърдят направените констатации и оценки и дадените препоръки;
2.3.	да се гарантира, че одитната задача е изпълнена в съответствие със Закона за Сметната палата, одитните стандарти и другите актове на Сметната палата, свързани с одитната дейност.

3. Изисквания към работните документи. Работните документи трябва да отговарят на следните основни изисквания:


3.1.	да съдържат достатъчна информация за извършената в изпълнение на одитната задача работа и в подкрепа на констатациите и оценките от одита;
3.2.	да са достатъчно пълни, подробни и точни, за да позволят на лицата, осъществяващи контрол на качеството, да достигнат до същите констатации и оценки, до които е достигнал одиторът, изпълнил одитната задача;
3.3.	да са ясни и разбираеми и да съдържат съществена информация от гледна точка на целите на одита, за да може да се разберат характерът и обхватът на извършената работа, както и да се откроят съществените въпроси при одита;
3.4.	да са лесни за изготвяне и контрол, да имат съответни отличителни знаци (индекси), които да позволяват препратки към други документи или към съдържащата се в тях информация.

4. Сметната палата приема образци на формата, реквизитите на работните документи и техните отличителни знаци.
5. Работните документи се съхраняват в текущи и постоянни одитни досиета:

5.1.

текущите одитни досиета се създават за всеки одит и съдържат всички работни документи, изготвени на всеки етап от одитния процес;

5.2.

постоянните одитни досиета се създават за първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, а по преценка на съответния ръководител на отделение или директор на териториално поделение и за разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен; постоянните одитни досиета съдържат информация с дългосрочен характер относно структурата, функциите на одитирания обект, годишните доклади за състоянието на системата за финансово управление и контрол и друг вид информация; информацията следва да осигурява проследимост на промените в структурата и дейността на съответния разпоредител и се актуализира периодично.

6. Текущите и постоянните одитни досиета се съхраняват и ползват по ред, определен от Сметната палата.

ОДИТЕН СТАНДАРТ № 10
ДОКЛАДВАНЕ

Одитен стандарт № 10 регламентира същността, основните принципи и изисквания при докладването на резултатите от изпълнението на одитната задача.

1. Същност. Докладването е писмено отразяване на резултатите от изпълнението на одитната задача и предоставяне на надеждна информация на ръководството на одитирания обект и на други потребители.
2. Основни принципи:

2.1.	независимост - в одитните доклади и одитните становища чрез констатации и оценки се изразява независимо одиторско мнение, съответстващо на целите и обхвата на одита;
2.2.	добросъвестност и обективност - констатациите и оценките в одитните доклади и одитните становища са отражение на честно и безпристрастно одиторско мнение и се основават на достатъчни, надеждни, уместни и разумни одитни доказателства;
2.3.	същественост - в одитните доклади и одитните становища се включват всички въпроси, които са съществени по отношение на дейността на одитирания обект и/или на финансовия отчет, независимо от характера на направените констатации и липсата на грешки или нередности;
2.4.	конструктивност - чрез докладването се насочва вниманието на ръководството на одитирания обект и на другите потребители на информацията към направените констатации и оценки, както и към препоръките за подобряване на управлението на бюджетните и/или други публични средства и дейности.

3. Основни изисквания. Докладването се осъществява при спазване на следните основни изисквания:

3.1.	одитните доклади и одитните становища следва да са лесно разбираеми, ясни, кратки и недвусмислени;
3.2.	одитните доклади и одитните становища следва да съдържат информация относно всички определени с програмата за изпълнението на одитната задача въпроси;
3.3.	одитните доклади и одитните становища могат да съдържат само информация, която е подкрепена с достатъчни, надеждни, уместни и разумни одитни доказателства, събрани при изпълнението на одитната задача.

Други изисквания към формата и съдържанието на одитните доклади, одитните становища и доклада за резултатите се определят от Сметната палата.
4. Форми на докладване:

4.1.	одитно становище се изготвя за резултатите от одит на финансовите отчети в случаите и със съдържанието, определени в одитен стандарт № 3 Финансов одит;
4.2.	одитен доклад се изготвя за резултатите от извършен финансов одит в случаите, определени в одитен стандарт № 3 Финансов одит, както и за резултатите от извършен одит на изпълнението; съдържа направените констатации и оценки, подкрепени с достатъчни, надеждни, уместни и разумни одитни доказателства;
4.3.	доклад за резултатите се изготвя за резултатите от извършен одит на финансовото управление и одит на изпълнението. Съдържа основните констатации и оценки, както и препоръки за подобряване на управлението на бюджетните и/или други публични средства и дейности;
4.4.	докладът за резултатите от проверка за изпълнението на препоръките отразява установеното по изпълнението на дадените препоръки.

5. Докладите на Сметната палата, които не са свързани с одитната дейност, не са обект на този стандарт.