Върховният административен съд в състав: председател: Венета Марковска, и членове: Йордан Златарев, Ваня Анчева, Йордан Константинов, Татяна Хинова, разгледа административно дело № 7361 по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, за 2003 г., докладвано от съдията Йордан Константинов.

Производството е образувано по жалба на Висшия съдебен съвет, София, ул. Съборна 9, подадена чрез Благовест Атанасов Пунев - член на ВСС и председател на Бюджетната комисия, упълномощен с решение на ВСС, против чл. 1, буква "а" и чл. 2 от Решение № 578 на Министерския съвет от 11 август 2003 г. за осигуряване на средства за реформата в съдебната система.

В жалбата се съдържа и искане по чл. 15, ал. 1 ЗВАС за допускане на спиране на обжалваните норми на акта на Министерския съвет, тъй като за финансирането на реформата на съдебната система могат да настъпят непоправими вреди.

Жалбата е изпратена от Министерския съвет на Република България до Върховния административен съд с писмо изх. № 01.03.-75 от 18.VIII.2003 г., като в него се взема становище, че молбата за спиране на решението на Министерския съвет е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, на основание на данните по делото и закона приема за установено следното:

Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗВАС жалбата или протестът срещу нормативен акт или общ административен акт не спира изпълнението му, освен ако съдът постанови друго. Цитираната правна норма съставлява установено от законодателя правило, чрез което се осъществява временната защита срещу незаконосъобразен административен акт.

Съгласно § 68 ПЗР на ЗДБ за 2003 г. средствата "за структурни реформи" по чл. 1, ал. 2, т. 4 се разходват по ред, определен от Министерския съвет, като не по-малко от 50 на сто, но не повече от 75 на сто са за реформата в съдебната система. С тези суми се покриват непредвидени и неотложни разходи по структурната реформа в съдебната система, като сумите се разпределят в бюджетите на Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието.

В Закона за държавния бюджет за 2003 г. са предвидени средства като резерв за структурни реформи и други, които могат да се разходват по ред, определен от Министерския съвет, във връзка с изпълнението на програмите за приватизация и преструктуриране - така чл. 1, ал. 2, т. 4 и § 4 ПЗР на цитирания закон. Искания до Министерския съвет за предоставяне на средства съгласно § 68 ПЗР на ЗДБ за 2003 г. са направили както Висшият съдебен съвет, така и Министерството на правосъдието.

С Решение № 578 на Министерския съвет от 11 август 2003 г. за осигуряване на средства за реформата в съдебната система тези искания са уважени, като решението е прието в изпълнение на § 68 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. По силата на чл. 1, буква "а" от решението по бюджета на Министерството на правосъдието се разпределя сумата 6 375 хил. лв., като според чл. 2 тези средства се изразходват, както следва: а) за информационни системи, технологии и оборудване - 3 000 хил. лв.; б) за системи, оборудване и съоръжения за охраната на съдебната власт - 2 000 хил. лв., и в) за преустройство и реконструкция на сграден фонд на органите на съдебната власт - 1 375 хил. лв.

От представените по делото доказателства - решение на ВСС по протокол № 14 от заседание от 9.IV.2003 г., е видно, че ВСС ръководи и управлява цялостната "информационна стратегия на правораздавателните органи в Република България".

По силата на ЗСВ преустройството и реконструкцията на сградния фонд на органите на съдебната власт се осъществява с бюджетни средства от ВСС и от фонд "Съдебни сгради", управляван от Министерството на правосъдието, който не е с бюджетни средства (изключая субсидията по чл. 36в, т. 2 ЗСВ).

С решение № 18 от 1993 г. по конституционно дело № 19/93 Конституционният съд на Република България е посочил, че нормата на чл. 117, ал. 3 от Конституцията има за принципно предназначение да отдели бюджета на съдебната власт от бюджетните компетентности на МС по чл. 106 от Конституцията, за да осигури нейната независимост. Този принцип е доразвит в решение № 11 от 2002 г. по конституционно дело № 18 от 2002 г., като се посочва, че елемент от независимостта на съдебната власт е и материалната й независимост от изпълнителната власт при упражняване на правомощия по управление на предоставеното й държавно имущество.

Горепосочените обстоятелства налагат извода, че съществува спор законосъобразно ли с атакуваното решение са отклонени средства от бюджета на съдебната власт в лицето на Висшия съдебен съвет, както и че привеждането в изпълнение на атакуваните разпоредби на решението на МС би довело до настъпване на непоправими вреди за Висшия съдебен съвет.

Поради това са налице условията по чл. 15, ал. 1 ЗВАС за спиране изпълнението на атакуваните подзаконови нормативни разпоредби до приключването на спора с влязло в сила решение като обезпечителна мярка за защита на законните права и интереси на жалбоподателя.

На основание чл. 31 ЗВАС определението следва да бъде обнародвано в официалния раздел на "Държавен вестник".

Водим от горното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗВАС Върховният административен съд, петчленен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

Спира изпълнението на чл. 1, буква "а" и чл. 2 от Решение № 578 на Министерския съвет от 11 август 2003 г. за осигуряване на средства за реформата в съдебната система.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Определението да се обнародва в "Държавен вестник".

Председател: Вл. Славов