МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

§ 1. В се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се ал. 2:

"(2) Висше образование по специалността "Право" не може да се придобива във филиал на висше училище."

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 2. В , изречение второ след думата "система" се добавя "или по друга система за оценяване в съответствие с .

§ 3. В се правят следните изменения и допълнения:

1. Създават се нови ал. 3 и 4:

"(3) В програмите на съответните учебни дисциплини се включва преподаване и на правото на Европейския съюз.

(4) По предложение на факултетния съвет и в съответствие с правилника на висшето училище в учебния план на специалността "Право" могат да се въвеждат и други задължителни учебни дисциплини."

2. Досегашната ал. 3 става ал. 5.

§ 4. В се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата "дисциплини" се добавя "по чл. 7, ал. 2".

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) По изключение факултетният съвет може да реши лекциите и семестриалните изпити по не повече от 5 от задължителните учебни дисциплини по чл. 7, ал. 2 да се провеждат от преподаватели с образователна и научна степен "доктор" по съответната научна специалност."

§ 5. В се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Избираемите и факултативните учебни дисциплини и техният хорариум се определят от висшето училище в съответствие с неговия правилник. Висшите училища задължително включват в избираемите учебни дисциплини римско частно право, право на интелектуалната собственост, криминалистика, криминология, банково право, наказателно-изпълнително право и правен режим на държавната служба."

2. В ал. 3 думата "разрешение" се заменя с "решение", а думите "ректора на висшето училище" се заменят с "факултетния съвет".

§ 6. В се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:

"(1) От втори до четвърти курс под ръководството на преподавател по съответната дисциплина студентите провеждат задължителна учебна практика не по-малко от две седмици годишно в администрациите на изпълнителната власт по публичноправни науки и на съдебната власт по гражданскоправни и наказателноправни науки. Учебната практика се осъществява по програма на юридическите факултети, съгласувана с министъра на правосъдието."

2. Създават се ал. 2 и 3:

"(2) Не по-късно от един месец преди началото на учебната практика по ал. 1 ръководствата на юридическите факултети представят на министъра на правосъдието проекта на плана и времето и мястото за провеждането на учебната практика, както и името на преподавателя, който ще я ръководи.

(3) Ръководствата на юридическите факултети със съдействието на Министерството на правосъдието осъществяват текущ контрол за правилното организиране и провеждане на учебната практика."

§ 7. Създава се :

"Чл. 10а. (1) Към юридическите факултети на висшите училища могат да се създават правни клиники за практическо обучение на студентите по специалността "Право".

(2) В правната клиника се осигурява възможност на студентите да придобият умения, необходими за упражняване на юридическата професия чрез лекции, симулации и работа с реални клиенти по програма, определена от съответния юридически факултет.

(3) Работата с реални клиенти се осъществява само след съответната теоретична подготовка и под ръководството на практикуващи юристи.

(4) Студентите, които след полагане на изпит са приети за участници в правни клиники, се освобождават по тяхно желание от задължителната учебна практика по чл. 10."

§ 8. се изменя така:

"Чл. 11. (1) Обучението на студентите по специалността "Право" завършва с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки.

(2) Държавният изпит е писмен и устен.

(3) Всеки държавен изпит се полага пред държавна изпитна комисия, която включва:

1. двама хабилитирани преподаватели, съответно по публичноправни, по гражданскоправни или по наказателноправни науки;

2. един представител на практиката - съдия от Върховния касационен съд или от Върховния административен съд, прокурор от Върховната касационна прокуратура или от Върховната административна прокуратура или служител на Министерството на правосъдието с юридически стаж не по-малко от 12 години.

(4) Предложенията за включване на хабилитирани преподаватели по публичноправни, по гражданскоправни или по наказателноправни науки в списъците на лицата, които могат да участват в държавните изпитни комисии, се правят от факултетните съвети и се изпращат на министъра на правосъдието. Списъците се утвърждават от министъра на образованието и науката и министъра на правосъдието и се актуализират ежегодно до началото на всяка учебна година.

(5) Комисията се назначава със заповед на ректора на съответното висше училище, като в нея се включват лица от списъка по ал. 4.

(6) При необходимост ректорът на висшето училище може да назначи повече от една държавна изпитна комисия при спазване изискванията на ал. 3 и 5.

(7) Писменият и устният държавен изпит по публичноправни, съответно по гражданскоправни и по наказателноправни, науки се провеждат от една и съща комисия."

§ 9. се изменя така:

"Чл. 12. (1) Писменият държавен изпит е анонимен и се състои в решаване на казус. Той се провежда в сградата на съответното висше училище и продължава 4 астрономически часа.

(2) Казусът се изготвя от съответната държавна изпитна комисия непосредствено преди изпита и се предоставя на студентите при започването му от нейния председател.

(3) По време на решаването на казуса студентите могат да ползват като помощни материали само нормативни актове по ред, определен от министъра на правосъдието.

(4) Писмените отговори на казуса се проверяват от държавната изпитна комисия, която обявява резултатите с протокол до два дни след приключването на изпита.

(5) Оценката от писмения държавен изпит е "издържал" или "неиздържал", като до устен изпит се допускат студентите, издържали писмения изпит. Оценката от писмения държавен изпит не подлежи на преразглеждане."

§ 10. Създава се :

"Чл. 12а. (1) Всеки от устните държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки се полага по единен държавен конспект, утвърден от министъра на образованието и науката и министъра на правосъдието.

(2) Устният държавен изпит се провежда на следващия ден след обявяването на резултатите от писмения изпит.

(3) Оценката от устния държавен изпит не подлежи на преразглеждане."

§ 11. В се създават ал. 4, 5 и 6:

"(4) Стажант-юристите, които на изпита за придобиване на юридическа правоспособност са получили оценка "неиздържал", се явяват на повторен изпит на основание след допълнителен двумесечен стаж.

(5) Инспекторатът по при Министерството на правосъдието осъществява текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа по ал. 3 и 4.

(6) Магистратите, на които е възложено практическото обучение на стажант-юристите, по предложение на министъра на правосъдието могат да бъдат стимулирани със средства от бюджета на съдебната власт при условия и по ред, определени от Висшия съдебен съвет."

§ 12. Отменя се от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист".

§ 13. Списъците на хабилитираните лица по и единният държавен конспект по се утвърждават до два месеца от влизането в сила на постановлението.

§ 14. Разпоредбата на новата не се прилага за заварените случаи.

§ 15. Разпоредбите относно писмения държавен изпит по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки се прилагат от началото на учебната 2006 - 2007 г.

§ 16. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".