(2) Омбудсманът взаимодейства с местните обществени посредници (местни омбудсмани) и други сродни институции в България и им оказва методическа помощ.

(2) Омбудсманът информира обществеността за своята работа чрез съобщения за пресата, изявления в медиите, пресконференции, участия в предавания на електронните медии и други.

(3) Омбудсманът е длъжен да не разгласява обстоятелствата, съставляващи държавна, служебна или търговска тайна, както и лични тайни, които са му станали известни във връзка с осъществяване на правомощията му.

(2) Кореспонденцията между омбудсмана и лицата, които се обръщат към него с жалби и сигнали, е неприкосновена, не подлежи на проверка и не може да бъде използвана като доказателствено средство в никакви производства.

1. безпристрастност и независимост;

2. утвърждаване на правовата държава и справедливостта;

3. преценка по вътрешно убеждение спазени ли са изискванията за добро управление.

1. разглежда жалби и сигнали срещу държавните и общинските органи и техните администрации и срещу лица, на които е възложено осъществяването на публична функция или предоставянето на обществени услуги, когато при извършваните от тях административни действия се накърняват права и свободи или не се създават необходимите условия за зачитането им;

2. прави проверки по постъпили жалби и сигнали;

3. предприема действия по своя инициатива, когато констатира, че неговата намеса е необходима с оглед зачитането на правата и свободите;

4. прави предложения и препоръки до лицата по т. 1 за зачитане на правата и свободите, за отстраняване на последиците от накърняването на определени права и свободи, както и за отстраняване на причините, довели до това;

5. предлага на органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията да сезират Конституционния съд, ако прецени, че се налага тълкуване на Конституцията или обявяване на противоконституционност на закон;

6. посредничи между лицата по т. 1 и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им;

7. изисква информация от лицата по т. 1 във връзка с разглежданите случаи;

8. проверява, включително на място, дейността на лицата по т. 1 и присъства при обсъждане и вземане на решения;

9. публично изразява мнение по зачитането на правата и свободите и може да поиска да бъде изслушан от Народното събрание;

10. уведомява прокуратурата за резултатите от своите проверки, когато има данни за извършено престъпление;

11. подготвя и внася годишен доклад в Народното събрание;

12. информира Народното събрание за отделни случаи на накърняване и незачитане на права и свободи и подготвя доклади по тях;

13. издава бюлетин;

14. извършва и други действия във връзка със зачитането на правата и свободите.

(2) Правомощията на омбудсмана не се отнасят до:

1. Народното събрание, президента, Конституционния съд, Висшия съдебен съвет и Сметната палата;

2. осъществяването на съдебната власт от съда, прокуратурата и следствието;

3. отношенията, свързани с националната сигурност и външната политика.

(3) Омбудсманът не може да води дела от името на лицата, които са се обърнали към него, и не може да ги представлява пред съд и пред лицата по ал. 1, т. 1.

(2) Омбудсманът назначава и уволнява служителите в своята администрация и определя правомощията и възнагражденията им.

(3) Омбудсманът определя работното време на своята администрация и приемното време за граждани.

(2) Омбудсманът приема лично граждани в определено от него време.

(3) Служителите от администрацията работят в приемната на ежедневен ротационен принцип, на основата на месечна програма, одобрена от главния секретар.

(4) Омбудсманът може да открива временни приемни и в други населени места.

(2) Стажът на служителите към омбудсмана се зачита за трудов стаж по специалността им, съответно за служебен стаж.

(3) Омбудсманът, заместник-омбудсманът и служителите имат право на допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни за изпълнение на задълженията в извънработно време. Конкретният размер на отпуска се определя от омбудсмана.

(2) Формата на жалбите и сигналите е свободна, но те задължително трябва да съдържат:

1. данни за подателя, включително за връзка с него;

2. описание на нарушението;

3. данни за нарушителя;

4. времето, по което е извършено нарушението;

5. информация за това, дали същият случай е в процес на разглеждане от съд или друга институция;

6. информация за причинените вреди, ако се търси обезщетение за тях.

(3) Липсата на информация по ал. 2 не е пречка за приемане на жалбата или сигнала. Всяка необходима информация може да бъде поискана при или след подаването им.

(4) Писмените жалби и сигнали се подават лично, с писмо, телекс, телеграф, факс или по електронна поща. Омбудсманът може да издаде примерен образец, използването на който не е задължително.

(5) Устните жалби и сигнали се подават лично или по телефон.

(6) Подаването на жалби и сигнали, както и цялата процедура по разглеждането им, е безплатна за подателя.

(2) Протоколът се вписва в регистъра на жалбите и сигналите.

(3) Приемащият служител разпределя протоколираните жалби и сигнали за разглеждане от съответния отдел.

(2) Ако въпросите по жалбите и сигналите, които не подлежат на разпределение по предходната алинея, са с голямо обществено значение, служителят предлага извършването на проверка по инициатива на омбудсмана.

(2) Отделите сътрудничат помежду си, когато даден случай е в сферата на дейност на повече от един от тях.

(3) Жалбите и сигналите, съдържащи данни за корупция, се водят на специален отчет.

(2) В двуседмичен срок след постъпване на жалбата или сигнала служителят подготвя писмен отговор до подателя дали жалбата или сигналът се приема за разглеждане. При приемане на жалбата или сигнала за разглеждане на подателя се съобщава входящият номер и отделът или служителят, който ще разглежда случая. При отрицателен отговор се посочва основанието без да е нужно да се излагат други мотиви.

(3) При необходимост могат да бъдат изисквани допълнителни данни от подателя на жалбата или сигнала.

(4) Съществуването на други пътища за защита не е основание за недопустимост на жалбата или сигнала. Ако жалбата или сигналът засяга въпрос, който може да бъде отнесен към висшестоящ административен орган или пред друг специализиран орган (комисия, агенция), омбудсманът може да посъветва подателя да се обърне към съответната институция, освен ако прецени че е наложително и той да разгледа случая.

(5) Ако жалбата или сигналът е извън правомощията на омбудсмана, той не го приема за разглеждане, информира подателя за своето решение и може да го посъветва да се обърне към друг орган.

(6) В отделни случаи със съгласието на подателя омбудсманът може да изпрати жалбата или сигнала на друг компетентен орган.

(2) Проверката може да включва и събиране на данни от подателя на жалбата или сигнала, запитвания към органи или лица извън тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т.н.

(3) Омбудсманът може да възлага извършването на проучвания и експертни доклади, ако прецени, че са необходими за целите на проверката.

(2) Становището по ал. 1 отразява резултатите от проверката и включва:

1. повода за извършване на проверката;

2. описание на нарушението;

3. отдела и служителя, на когото случаят е разпределен;

4. предприетите действия;

5. събраните доказателства;

6. направените констатации и изводи;

7. препоръки и предложения, ако има такива;

8. друга информация от значение за случая.

(3) Становището се подписва от омбудсмана или упълномощено от него лице.

(4) Копие от становището се изпраща на заинтересуваните органи и лица.

(5) Номерът и датата на становището се вписват в регистъра на жалбите и сигналите.

(6) В отделни случаи омбудсманът може да изпрати предварително проект на своите становища на засегнатите страни. В определен от него срок те могат да изразят мнение.

1. входящ номер и дата на постъпване на жалбата или сигнала;

2. името и адреса на подателя, освен в случаите по чл. 19;

3. наименованието на органа по чл. 9, ал. 1, т. 1;

4. същественото от оплакванията;

5. отдела или служителя, на който е разпределен случаят;

6. становището на съответния отдел по приемане на жалбата или сигнала за разглеждане;

7. номер и дата на становището;

8. произнасянето на омбудсмана, съответно други мерки, които са предприети по случая;

9. осъществяването на посредничество и резултатите от него;

10. отбелязване дали случаят е включен в годишния или специалните доклади на омбудсмана.

(2) Вписванията в регистъра се подготвят от приемащите служители и служителите, извършващи проверките, и се извършват от главния секретар или определен от него служител от администрацията.

(3) Информацията, съдържаща се в регистъра, е достъпна за всички органи и лица.

(2) В случай, че и двете страни приемат посредничеството, омбудсманът оказва всестранна помощ за преодоляване на конфликта (осъществяване на контакт, подпомагане в хода на евентуални преговори и други). За целта той може да проведе без ограничение поредици от общи срещи с двете страни, а така също и индивидуални срещи с всяка от тях поотделно.

(3) В хода на срещите на всеки етап омбудсманът изслушва становищата на страните и ги подпомага в процеса на преодоляване на различията с всички възможни средства, включително като им предлага формула на разрешаване на спора.

(4) Омбудсманът може да разкрива на другата страна по спора информация, която е получил по време на индивидуална среща, само при наличие на изрично съгласие на страната, от която е получил информацията.

(5) В случай на успешно уреждане на конфликта за резултатите от посредничеството се съставя протокол, който се подписва от двете страни и омбудсмана или определен от него служител.

(6) В случай на безуспешно приключване на посредничеството за осъществяване на своята функция омбудсманът може да използва другите свои правомощия, предвидени от закона и този правилник.

(2) Когато омбудсманът действа по собствена инициатива, той може да извършва проверки и относно нарушения, извършени преди повече от две години.

(3) Предприемането на действия от омбудсмана по негова инициатива се вписва в отделен раздел на регистъра на жалбите и сигналите.

(4) Когато предприема действия по собствена инициатива, омбудсманът може да възложи проверката на заместник-омбудсмана или на един или повече служители.

(5) Когато омбудсманът възлага извършването на проверката на заместник-омбудсмана или на един или повече служители, той определя срока за приключване на проверката.

1. за извършването или за преустановяване на извършването на определени административни действия;

2. за възстановяване на нарушени права и свободи;

3. за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите;

4. за отстраняване на проявите на лошо администриране и за подобряване на работата на администрацията.

(2) Ако не бъдат предприети мерки, омбудсманът може да включи случая в годишния си доклад или в отделен доклад пред Народното събрание.

(2) Предложенията и препоръките за законодателни промени се изпращат до председателя на Народното събрание и до Министерския съвет.

(3) Предложенията и препоръките за законодателни промени и действията, предприети по тях, се вписват в регистъра на жалбите и сигналите и се включват в годишния доклад на омбудсмана.

(2) Докладът се внася до 31 март на следващата година и съдържа информация за:

1. постъпилите жалби и сигнали, по които проверките са приключили;

2. случаите, когато намесата му е имала резултат;

3. случаите, когато намесата му е останала без резултат, и причините за това;

4. направените предложения и препоръки, както и дали са били взети предвид;

5. зачитането на правата и основните свободи и ефективността на действащото законодателство в тази област;

6. предложения и препоръки за осъществяване на промени в законодателството;

7. отчет на разходите;

8. резюме;

9. друга информация, която омбудсманът сметне, че е необходима за пълно и точно представяне на дейността му.

(3) Докладът по ал. 1 е публичен. Пълният текст на доклада е на разположение в приемната на омбудсмана.

(4) Резюме от годишния доклад се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Докладите по ал. 1 са публични.

(3) Копия от отделните доклади се изпращат на органите и лицата, до дейността на които те се отнасят.

(2) Омбудсманът е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.