Чл. 1. Този правилник урежда дейността на Националния институт на правосъдието (НИП) и организацията на работата му.

Чл. 2. Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Висшия съдебен съвет (ВСС).

Чл. 3. При осъществяване на своята дейност НИП има административна, финансова и оперативна самостоятелност.

Чл. 4. Националният институт на правосъдието работи в тясно сътрудничество с ВСС, с Инспектората към ВСС, Министерството на правосъдието, съдилищата, прокуратурите, следствените служби и с други национални и международни партньори.

Чл. 5. Националният институт на правосъдието се представлява от директора.

Чл. 6. Основната цел на НИП е подобряване ефективността на правораздаването чрез качествено професионално обучение и повишаване на квалификацията, събиране, обработване и разпространяване на информация за нуждите на обучението и осъществяване функции на Европейски документационен център.

Чл. 7. За постигане на целта си НИП осъществява:

1. задължително първоначално обучение на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи, както и в останалите случаи на първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт;

2. поддържане и повишаване на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по ЗСВ и на други служители от Министерството на правосъдието;

3. подготовка на съдиите, прокурорите и следователите за прилагане на правото на Европейския съюз (acquis communautaire) и достигане на европейските стандарти за качествено правосъдие;

4. дейност като Европейски документационен център, съобразно изискванията на Европейската комисия;

5. дистанционно обучение;

6. оценка на резултатите от обучението на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи, както и на участниците в дейността по поддържане и повишаване на квалификацията;

7. събиране и обработка на информация за нуждите от обучение за изготвяне на годишните учебни програми;

8. проучване и изследване на съдебната практика;

9. разпространяване на добри практики относно администрирането на правораздаването;

10. публикации и издателска дейност, имащи отношение към обучението;

11. участие в дейността на Лисабонската мрежа на Съвета на Европа, Европейската мрежа за съдебно обучение и други сродни организации;

12. създаване и поддържане на връзки с български и чуждестранни институции, университети, професионални организации на юристи, адвокатски колегии и други организации, чиито дейности са свързани с целите и дейностите на НИП.

Чл. 8. (1) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет (УС), който се състои от четирима представители на ВСС и трима представители на Министерството на правосъдието.

(2) Председателят на Върховния касационен съд е член по право на УС от квотата на ВСС и негов председател.

(3) Останалите трима представители на ВСС са съдии, прокурори или следователи. Те могат и да не са членове на ВСС.

(4) Министърът на правосъдието е член по право на УС от квотата на Министерството на правосъдието. Той определя останалите представители на Министерството на правосъдието.

Чл. 9. (1) Членове на УС могат да бъдат юристи с проявени високи професионални и нравствени качества и практически опит като съдия, прокурор, следовател, адвокат, преподавател или научен сътрудник по правни науки.

(2) Член на УС не може да е бил осъждан за умишлено престъпление от общ характер или лишен по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност.

Чл. 10. (1) Членовете на УС се избират за срок 5 г.

(2) Мандатът на член на УС може да бъде прекратен предсрочно от представлявания орган:

1. при подаване на оставка;

2. при обективна и трайна невъзможност да изпълнява функциите си повече от 6 месеца;

3. когато бъде освободен като съдия, прокурор или следовател - за представителите на ВСС;

4. с мотивирана заповед на министъра на правосъдието, когато има основателни причини за това, свързани с качеството на изпълнение на функциите му - за представителите на Министерството на правосъдието.

(3) При изтичане или предсрочно прекратяване мандата на член на УС съответният представляван орган е длъжен в едномесечен срок да избере на негово място нов свой представител, който довършва мандата.

(4) Членовете на УС запазват правомощията си след изтичане на редовния мандат до определянето на техни заместници.

Чл. 11. (1) Управителният съвет:

1. назначава и освобождава директора и заместник-директорите;

2. приема учебните програми;

3. одобрява проекта на бюджет и го представя пред ВСС;

4. приема вътрешните правила, предвидени в този правилник;

5. одобрява състава на Програмния съвет;

6. определя числеността на служителите;

7. приема тригодишен стратегически план за развитие на НИП;

8. приема годишния план за дейността на НИП;

9. организира, ръководи и контролира участието на НИП в Европейската мрежа за съдебно обучение;

10. определя броя и одобрява постоянните преподаватели;

11. приема решения по други въпроси съгласно този правилник или вътрешните правила;

12. извършва други дейности, необходими за ефективното функциониране на НИП.

(2) Предложенията по т. 2 - 10 се правят от директора на НИП.

Чл. 12. (1) Управителният съвет провежда най-малко четири редовни заседания годишно.

(2) Заседанията се свикват от председателя на УС с писмена покана не по-късно от 7 дни преди датата на заседанието. В поканата се посочват времето и мястото на заседанието и се прилага дневният ред за провеждането му. Поканата се придружава и от писмени материали по въпросите, които са включени в дневния ред.

(3) За решаването на неотложни проблеми свикването на заседание може да се извърши в по-кратки срокове и по друг по-бърз начин с потвърждение за уведомяването, включително по телефон, факс, електронна поща или SMS. В този случай членовете на УС следва задължително да бъдат уведомени за конкретния проблем, във връзка с чието решаване се свиква заседанието.

(4) Председателят на УС е длъжен да свика заседание по искане на всеки негов член или на директора на НИП. При невъзможност да изпълни това свое задължение заседанието се свиква от директора.

Чл. 13. (1) Заседанието на УС е законно, ако на него присъстват лично най-малко четирима от членовете му. Присъстващ член може да представлява не повече от един отсъстващ. Упълномощаването е писмено и важи само за конкретното заседание и предварително оповестения дневен ред.

(2) Присъстващо е и лице, с което има двустранна телефонна или друга връзка, гарантираща установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и вземането на решения. Гласуването на този член на УС се удостоверява в протокола от ръководещия заседанието.

Чл. 14. (1) Заседанието на УС се ръководи от неговия председател или от писмено упълномощен от него друг член на УС. При липса на упълномощаване заседанието се ръководи от най-възрастния присъстващ член на УС.

(2) Управителният съвет не може да приема решения по чл. 11, т. 1 - 4, ако тези въпроси не са включени в предварително обявения дневен ред.

(3) На заседанието се води протокол, който се подписва от ръководещия заседанието и от лицето, което води протокола. По време на заседанието може да се извършва и звуко- или видеозапис.

(4) Управителният съвет може да приема решения и без да бъде провеждано заседание, ако протоколът за приетото решение бъде подписан без забележки и възражения за това от всички членове на УС.

Чл. 15. (1) Заседанията на УС са открити.

(2) Директорът и заместник-директорите участват в заседанията без право на глас.

(3) На откритите заседания могат да присъстват и други лица с одобрението на УС или по покана на неговия председател.

(4) Управителният съвет може да провежда и закрити заседания за разглеждане на въпроси, които счита за поверителни съобразно Конституцията и законите на страната. Директорът и заместник-директорите имат право да присъстват на закритите заседания, освен ако УС не реши друго.

Чл. 16. (1) Решенията на УС се приемат с обикновено мнозинство от всички негови членове, освен ако този правилник не предвижда друго.

(2) Квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички членове се изисква за решения по чл. 11, т. 1 - 4.

(3) Решенията на УС се приемат с явно гласуване, освен ако не се реши гласуването да е тайно.

Чл. 17. За участието си във всяко заседание на УС неговите членове получават възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата за страната.

Чл. 18. (1) Националният институт на правосъдието се управлява от директор.

(2) За директор на НИП може да бъде назначено лице, което:

1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност;

2. притежава високи професионални и нравствени качества и практически опит в съдебната система;

3. отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 ЗСВ;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или лишавано по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност.

Чл. 19. (1) Директорът на НИП се назначава от УС за срок 3 години с право на повторно назначаване след оценка на дейността му от УС.

(2) Управителният съвет определя правилата за назначаване на директора при спазване принципите на прозрачност, публичност и равен достъп.

(3) Директорът се освобождава от УС:

1. по негова писмена молба;

2. в случай на невъзможност да изпълнява своите задължения за повече от 6 месеца;

3. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер или отнемане на правото да заема съответната длъжност;

4. за грубо или системно нарушение на този правилник;

5. за системно неизпълнение на задълженията си.

Чл. 20. (1) Директорът на НИП:

1. изпълнява решенията на УС;

2. организира дейността на НИП и го управлява;

3. разработва и представя за одобрение от УС:

а) учебната програма;

б) проекта на годишен бюджет;

в) проекти на вътрешни правила;

г) годишни и други отчети, изисквани от УС;

д) тригодишен стратегически план на НИП, прогнози за годишните бюджети и други документи;

4. назначава и освобождава служителите;

5. управлява имуществото;

6. участва в гражданския оборот от името на института;

7. извършва други задачи, необходими за осъществяването на дейността на НИП.

(2) Директорът може писмено да възлага упражняването на отделни свои правомощия на заместник-директорите.

(3) В отсъствие на директора неговите правомощия се упражняват от писмено оправомощен от него заместник-директор.

Чл. 21. (1) Директорът получава основно месечно възнаграждение, равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

(2) В случай че за директор бъде назначен съдия, прокурор или следовател, той запазва възнаграждението, което е получавал за длъжността, която е заемал в съответния орган на съдебната власт, ако то е по-високо от възнаграждението по ал. 1.

Чл. 22. (1) В дейността си директорът се подпомага от двама заместник-директори.

(2) За заместник-директор на НИП може да бъде назначено лице, което:

1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност;

2. отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 4 ЗСВ;

3. притежава практически опит в съответната област;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или лишавано по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност.

Чл. 23. (1) Заместник-директорите ръководят отделните направления на дейност и свързаните с тях структурни звена на НИП и изпълняват други функции, възложени им от УС и от директора. Директорът разпределя ресорите между заместник-директорите.

(2)Заместник-директорите получават основно месечно възнаграждение, равно на възнаграждението на съдия в апелативен съд.

Чл. 24. (1) Дейността на НИП е организирана в програмно и административно направление.

(2) Програмното направление включва звената, които извършват учебната дейност на НИП и Учебно-информационния център.

(3) Административното направление включва звената, които осигуряват административно, финансово и технически дейността на НИП.

Чл. 25. Наименованията, видът и броят на структурните звена в направленията, техните функции и числеността на персонала в тях се определят от УС по предложение на директора на НИП.

Чл. 26. (1) Служителите в НИП работят по трудово правоотношение. Те се назначават при спазване принципите на прозрачност, публичност и равен достъп.

(2) По отношение на служителите се прилага класификаторът по чл. 341, ал. 1 ЗСВ. Длъжностите, специфични за дейността на НИП, се включват в класификатора от ВСС по предложение на УС.

(3) Служителите получават възнаграждения и имат трудови, социални и осигурителни права, приравнени към тези на служителите в администрацията на ВСС.

Чл. 27. Служителите в НИП са длъжни:

1. при необходимост да изпълняват служебните си задължения извън работното време, в почивни и празнични дни;

2. да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на служебните им задължения и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата;

3. при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот да имат поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.

Чл. 28. (1) Придобиването, поддържането и повишаването на квалификацията на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи, на съдиите, прокурорите и следователите, на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по ЗСВ и на други служители от Министерството на правосъдието е тяхно право и задължение, гарантирано от закона.

(2) Участието на лицата по ал. 1 в различните учебни дейности на НИП е част от техните служебни задължения. Разходите за участието им в различните учебни дейности се покриват от бюджета на НИП, от международни и други проекти и програми.

Чл. 29. (1) Учебните програми на НИП се утвърждават от УС по предложение на директора.

(2) Програмите и дейностите за повишаване на квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по ЗСВ и на други служители от Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.

Чл. 30. (1) Учебните курсове и програми, които са задължителни по силата на ЗСВ или на решение на ВСС, се обезпечават приоритетно със средства от бюджета на НИП.

(2) Други курсове и програми се реализират при наличието на средства от бюджета и от международни и други програми и проекти.

Чл. 31. (1) Националният институт на правосъдието поддържа база данни за участието на младшите съдии, младшите прокурори, младшите следователи, съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните служители, инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по ЗСВ и другите служители от Министерството на правосъдието в съответните учебни курсове.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя периодично или при поискване от ВСС, от Инспектората към ВСС или от министъра на правосъдието.

(3) Националният институт на правосъдието издава удостоверения за участието на лицата по ал. 1 в съответните учебни курсове.

Чл. 32. Участниците в учебните курсове и програми имат право:

1. на ефективно обучение за поддържане и разширяване на техните знания и умения, необходими за изпълняване на задълженията им;

2. да бъдат оценявани по еднообразни критерии и информирани за резултатите от оценката;

3. да ползват услугите, помещенията и оборудването на НИП по установения ред;

4. да отправят предложения и жалби, свързани с дейността на НИП, до неговите органи на управление и до ВСС.

Чл. 33. (1) При участие в учебните дейности лицата по чл. 31, ал. 1 са длъжни да спазват реда и организацията на учебния процес, установени от НИП.

(2) За нарушаване на реда и организацията на учебния процес се уведомяват административните ръководители на съответните органи на съдебната власт и ВСС, съответно министъра на правосъдието.

Чл. 34. По решение на УС участниците в учебните курсове и програми, които грубо нарушават реда и организацията на учебния процес или не са присъствали на повече от 50 % от планираната продължителност на курса:

1. се отстраняват от съответния курс или не получават удостоверение за участие в него;

2. възстановят разходите по обучението им, направени от НИП за съответния курс.

Чл. 35. (1) Непосредствено след встъпването им в длъжност младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи преминават задължителен курс на първоначално обучение в НИП. Датата на започване на курса се определя от ВСС с решението за назначаване по чл. 186, ал. 3 ЗСВ след съгласуване с директора.

(2) Курсът на обучение е шест месеца с прекъсване през август по време на съдебната ваканция. През това време обучаваните получават възнаграждението за длъжността, на която са назначени, и се освобождават от правоприлагане.

(3) Издръжката на обучаваните за периода на обучението се покрива от тяхното възнаграждение. Разходите за обучението са за сметка на НИП.

Чл. 36. (1) По време на обучението на обучаваните се поставя текуща оценка, която се формира от участието им в учебните занятия и резултатите от възложените им писмени работи. Оценката съдържа и описателна част, в която постоянните преподаватели изразяват впечатлението си от придобитите от курсиста знания и умения.

(2) В края на обучението младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи полагат изпит, който се оценява с "издържал" или "неиздържал". При оформяне на оценката се взема предвид и оценката по ал. 1.

(3) Младшият съдия, младшият прокурор или младшият следовател се счита за "издържал" при успех от изпита, не по-нисък от много добър "4,50" по шестобалната система.

(4) При оценка "неиздържал" младшият съдия, младшият прокурор или младшият следовател се явява повторно на изпит след 3 месеца. При получена оценка "неиздържал" лицето се освобождава от заеманата длъжност.

(5) За успешното завършване на първоначално обучение НИП издава на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи удостоверение, съдържащо текущата оценка и оценката от изпита, което се изпраща и на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт и на ВСС и се взема предвид при по-нататъшното им атестиране.

(6) Управителният съвет на НИП приема вътрешни правила за реда и организацията на задължителното първоначално обучение, включително за провеждането на изпита и критериите за оценяване.

Чл. 37. Националният институт на правосъдието осъществява методическо ръководство на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи след завършване на курса на първоначално обучение, докато заемат съответната длъжност.

Чл. 38. Националният институт на правосъдието подпомага организирането и осъществяването на работата на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи с наставниците по чл. 242 ЗСВ.

Чл. 39. Националният институт на правосъдието провежда с младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи най-малко веднъж годишно среща с цел обсъждане на проблемни въпроси, свързани с обучението им в органите на съдебната власт.

Чл. 40. (1) При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължителен курс за повишаване на квалификацията.

(2) Курсът е с обща продължителност най-малко 10 дни. Той е съставен от отделни нива, всяко от които с продължителност до 5 дни.

(3) Лицата по ал. 1 се командироват за участие в обучението за сметка на НИП.

Чл. 41. (1) Работата на обучаваните за периода на обучението се оценява по вътрешни правила, приети от УС.

(2) Резултатите от оценката се изпращат на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт и на ВСС.

Чл. 42. (1) Съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните служители, инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по ЗСВ и другите служители от Министерството на правосъдието имат право да участват в съответните квалификационни курсове, организирани от НИП.

(2) Лицата по ал. 1 се командироват за участие в обучението за сметка на НИП.

Чл. 43. Квалификационните курсове за съдии, прокурори и следователи се провеждат приоритетно по теми, свързани с новото законодателство и в областта на Европейското право.

Чл. 44. (1) Обучението на съдебните служители е насочено към разпространяване на добри практики относно администрирането на правосъдието.

(2) Участието на съдебните служители в съответните квалификационни курсове на НИП се взема предвид при повишаването им.

Чл. 45. (1) Висшият съдебен съвет може да реши определени курсове да са задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и за съдебните служители в случаите на:

1. повишаване в длъжност;

2. назначаване за административен ръководител;

3. специализация.

(2) Курсовете по ал. 1 се провеждат след финансовото им обезпечаване от ВСС, когато средствата за тях не са осигурени по бюджета на НИП.

Чл. 46. (1) Националният институт на правосъдието може да извършва дейност по повишаване на квалификацията и на други лица, като разходите се покриват изключително от такси "правоучастие".

(2) Редът за организацията на курсовете по ал. 1 и размерът на таксите се определя от УС.

Чл. 47. Дейността по задължителното първоначално обучение и по поддържане и повишаване на квалификацията на лицата по чл. 249, ал. 1, т. 2 ЗСВ се осъществява от постоянни и временни преподаватели.

Чл. 48. Постоянни преподаватели към НИП могат да са съдии, прокурори, следователи, преподаватели и научни сътрудници по правни науки.

Чл. 49. (1) За постоянни преподаватели към НИП могат да бъдат привличани лица, които:

1.притежават високи професионални и нравствени качества;

2. имат най-малко 5 години стаж;

3. имат опит в обучението на магистрати и/или на съдебни служители;

4. са преминали специализиран курс за обучение на обучители.

(2) Постоянните преподаватели се подбират при спазване принципите на компетентност, прозрачност, публичност и равен достъп.

(3) Постоянните преподаватели се одобряват от УС по предложение на директора.

Чл. 50. (1) Постоянните преподаватели се привличат за срок от една година, който може да бъде подновен след оценка на дейността им.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, ползват служебен отпуск или могат да бъдат командировани от ВСС по предложение и за сметка на НИП за времето, през което извършват преподавателска дейност.

(3) Съдиите, прокурорите и следователите, които ползват неплатен служебен отпуск, получават от НИП възнаграждение по граждански договор в размер не по-малък от възнаграждението за длъжността, която заемат в съответния орган на съдебната власт.

(4) Постоянните преподаватели, които не са съдии, прокурори или следователи, работят по трудово правоотношение. За този период те получават от НИП възнаграждение в размер на възнаграждението на съдия в окръжен съд.

(5) Средствата за възнагражденията на постоянните преподаватели задължително се включват в бюджета на НИП.

Чл. 51. Постоянните преподаватели:

1. преподават в курсовете за задължително първоначално обучение и начална квалификация;

2. подготвят учебни материали и пособия;

3. участват в изготвянето и актуализирането на учебната програма;

4. дават текуща оценка на обучаваните;

5. участват в провеждането на изпита по чл. 258, ал. 3 ЗСВ;

6. могат да преподават и в курсовете за текуща квалификация.

Чл. 52. (1) Временни преподаватели към НИП могат да бъдат представители на науката и практиката, които:

1. са специалисти в конкретната област, в която ще преподават;

2. притежават високи професионални и нравствени качества;

3. имат преподавателски опит или са преминали специализиран курс за обучение на обучители.

(2) Временните преподаватели се подбират при спазване принципите на компетентност, прозрачност, публичност и равен достъп.

Чл. 53. Временните преподаватели се привличат за конкретни учебни курсове или мероприятия. Тяхното възнаграждение се определя от УС.

Чл. 54. (1) Административният ръководител на съответния съд, прокуратура или окръжна следствена служба след вземане на неговото съгласие определя със заповед съдия, прокурор или следовател - наставник на младшия съдия, младшия прокурор и младшия следовател, като уведомява за това директора на НИП и ВСС.

(2) Основните функции на съдиите, прокурорите и следователите наставници са:

1. да обучават и подпомагат професионалното развитие на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи под методическото ръководство на НИП;

2. да оценяват периодично младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи по правила, приети от УС на НИП, като резултатите от оценката се вземат предвид при атестирането им;

3. да дават препоръки до НИП за подобряване и актуализиране на учебните програми;

4. да участват в дейностите на НИП за подготовка на следващата учебна година.

(3) Националният институт на правосъдието организира работни срещи и обучения на съдиите, прокурорите и следователите наставници, подпомага тяхната дейност и следи за изпълнение на техните задължения като наставници предвид задълженията си по чл. 258, ал. 5 ЗСВ.

(4) За дейността си като наставници съдиите, прокурорите и следователите получават възнаграждение в размер, определен с акт на УС.

Чл. 55. (1) Процесът по формиране на тематиката и осъществяването на учебната дейност на НИП на национално и регионално ниво се подпомага от съдии, прокурори и следователи - кореспонденти и координатори към съответните съдилища, прокуратури и следствени служби.

(2) За дейността си като кореспонденти и координатори съдиите, прокурорите и следователите сключват договор с НИП и получават възнаграждение в размер, определен с акт на УС.

Чл. 56. Управителният съвет на НИП одобрява помагала, ръководства и други помощни материали, улесняващи организацията на работата на съдиите, прокурорите и следователите наставници, кореспонденти и координатори.

Чл. 57. (1) Програмният съвет (ПС) е помощен орган на НИП, който има консултативни функции.

(2) Съставът на ПС се одобрява от УС по предложение на директора и включва изтъкнати специалисти в областта на правната теория и практика. По решение на УС при необходимост неговият състав може да бъде променян.

(3) Постоянните преподаватели са членове по право на ПС, докато изпълняват тези функции.

(4) За участието си в заседания членовете на ПС получават възнаграждение при условия и в размер, определени от УС.

Чл. 58. Членовете на ПС:

1. участват в изготвянето и актуализирането на учебните програми;

2. консултират органите на управление на НИП по различни въпроси от областта на правната наука и практика;

3. създават и поддържат контакти с български и чуждестранни институции, университети, професионални организации на юристи, адвокатски колегии и други организации, чиито дейности са свързани с целите и дейностите на НИП.

Чл. 59. Към НИП има Учебно-информационен център, който:

1. организира дистанционно обучение;

2. събира, систематизира и разпространява всички решения на върховните съдилища, както и решенията на останалите съдилища, които представляват интерес за развитието на правната доктрина и практика, при спазване изискванията на чл. 64 ЗСВ; извършва проучване и изследване на съдебната практика, включително на практиката по администриране на правораздаването, за нуждите на обучението;

3. осъществява дейността на НИП като Европейски документационен център;

4. обобщава информацията относно нуждите от обучение при изготвяне на годишните учебни програми;

5. събира, систематизира, изготвя и разпространява учебни материали;

6. поддържа и развива специализирана библиотечна колекция;

7. извършва консултации и справки по конкретни запитвания от съдии, прокурори, следователи, съдебни служители и от администрацията на Министерството на правосъдието, ВСС и Инспектората към ВСС; извършва публикации и издава информационни материали;

8. поддържа информационни бази данни за дейността на НИП;

9. поддържа страницата на НИП в интернет;

10. осъществява други дейности по събиране, обработване и разпространяване на информация за нуждите на обучението, възложени от УС и от директора.

Чл. 60. (1) Учебно-информационният център осъществява дистанционно обучение като форма за повишаване на квалификацията, основана на информационните технологии.

(2) Управителният съвет приема правила за реда и организацията на дистанционното обучение.

Чл. 61. (1) Съдилищата предоставят на НИП актовете по чл. 64 ЗСВ след публикуването им в интернет.

(2) За осъществяване на дейността си по проучване и изследване на съдебната практика НИП поддържа база-данни с актовете на съдилищата при спазване изискванията на чл. 64 ЗСВ.

(3) Управителният съвет на НИП приема вътрешни правила, в които се определят редът и начинът за предоставяне на актовете от съдилищата и на тяхното систематизиране и разпространяване от НИП.

Чл. 62. (1) Достъп до информацията и услугите, предоставяни от Учебно-информационния център, имат:

1. преподавателите и участниците в обученията, провеждани от НИП;

2. съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители;

3. инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието по ЗСВ и други служители от администрацията на Министерството на правосъдието, членовете и служителите от администрацията на ВСС и на Инспектората към ВСС, ръководните органи и служителите на НИП;

4. други лица, определени от УС.

(2) Информацията, която представлява обществен интерес, е достъпна за всички заинтересувани лица и организации чрез страницата на НИП в интернет.

(3) Управителният съвет приема вътрешни правила, в които определя реда, начина и условията за предоставяне на информация и услуги по ал. 1 и 2.

(4) Достъпът до информацията на Европейския документационен център се извършва съобразно утвърдените стандарти на Европейската комисия.

Чл. 63. Финансирането на НИП се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, от дарения и от собствена дейност, свързана с обучение.

Чл. 64. (1) Висшият съдебен съвет осигурява по бюджета на НИП средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в ЗСВ обучения.

(2) Останалите разходи могат да бъдат покривани от международни и други програми и проекти.

Чл. 65. Проектът за годишен бюджет на НИП заедно с разчети за следващите две години се изготвя от директора и се внася за разглеждане и одобрение от УС, който го представя пред ВСС.

Чл. 66. (1) Годишните финансови отчети се изготвят от финансовото звено на НИП и се представят от директора за одобрение от УС.

(2) Годишният отчет за касовото изпълнение на бюджета на НИП се включва в обобщения отчет на ВСС като съставна част от годишния отчет за касовото изпълнение на бюджета на съдебната власт.

(3) Вътрешният одит в НИП се осъществява от звеното за вътрешен одит във ВСС.

Чл. 67. (1) Управителният съвет приема вътрешни финансови правила, включително правила за финансово управление и контрол и за вътрешен одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси.

(2) Вътрешните финансови правила се приемат от УС след приемането на съответните правила от ВСС и в съответствие с тях.

§ 1. (1) Вътрешните правила се привеждат в съответствие с този правилник в едномесечен срок от приемането му.

(2) Управителният съвет може при необходимост да приема вътрешни правила от своята компетентност.

§ 2. Всички актове на ВСС, на УС и на директора на НИП, издадени въз основа на досега действащия Правилник на НИП, които не противоречат на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 64 от 2007 г.), запазват действието си.

§ 3. Срокът на мандатите на членовете на Управителния съвет и на директора се урежда с този правилник, като за начална дата се счита съответният акт за избор или назначаване.

§ 4. Заварените служители в НИП, които не отговарят на променените изисквания за стаж по чл. 164 ЗСВ, запазват длъжностите, които заемат.

§ 5. Правилникът е приет на заседание на Висшия съдебен съвет на 12.IХ.2007 г. на основание чл. 263 ЗСВ и отменя Правилника на НИП, приет от ВСС на заседание на 1.Х.2003 г., изменен и допълнен на заседание на 26.I.2005 г.

§ 6. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".