Па­на­ир (Fair)

 

Го­ля­мо пе­ри­о­дич­но сто­ко­во тър­жи­ще, про­веж­да­но в оп­ре­де­ле­но вре­ме и мяс­то, къ­де­то за кра­тък срок и при относи­тел­но не­ви­со­ки раз­хо­ди се осъ­щес­т­вя­ват връз­ки меж­ду сто­пан­с­ки пар­т­н­ьо­ри за сключ­ва­не на сдел­ки или об­мен на ин­фор­ма­ция. Въз­ник­ва­не­то на П. да­ти­ра от ран­ния фе­о­да­ли­зъм, ко­га­то об­ме­нът на сто­ки и ус­лу­ги не е пос­то­я­нен по­ра­ди осо­бе­нос­ти­те на на­ту­рал­но­то сто­пан­с­т­во, не­си­гур­ност­та на търг. пъ­ти­ща
и раз­по­къ­са­ност­та на па­за­ри­те. Край по-го­ле­ми­те се­ли­ща или за­мъ­ци, раз­по­ло­же­ни по търг. кръс­то­пъ­ти­ща се събират кер­ва­ни от тър­гов­ци, от­дел­ни про­и­з­во­ди­те­ли и мес­т­ни хо­ра и об­ме­нът на сто­ки се ре­гу­ли­ра и раз­ши­ря­ва. Ма­нас­ти­ри­те, а по-къс­но фе­о­да­ли­те са пър­ви­те ор­га­ни­за­то­ри на П., а пра­во­то за про­веж­да­не на П. за­поч­ва да се смя­та за важ­на при­ви­ле­гия на гос­под­с­т­ва­ща­та кла­са. С раз­ви­ти­е­то на гра­до­ве­те и на град­с­ки­те за­на­я­ти се увелича­ва и зна­че­ни­е­то на П. през Х-XI в., за­си­ле­но до­пъл­ни­тел­но от по-гъс­та­та път­на мре­жа и по-доб­ри­те превози. Пър­ви­те П. с меж­ду­нар. зна­че­ние въз­ник­ват в края на XII в. - през 1165 се про­веж­да пър­ви­ят Лайп­циг­с­ки П., в XIII-XIV в. важ­но търг. зна­че­ние имат П. в Шам­пан (Фран­ция). В XIV-XV в. го­ля­мо зна­че­ние за раз­ви­ти­е­то на меж­ду­нар. тър­го­вия и па­рич­ни­те опе­ра­ции при­до­би­ват П. в Брю­ге (Флан­д­рия), Же­не­ва (спо­ме­нат за пър­ви път през 1262), Ли­он, Фран­к­фурт на Майн, а през XV - XVI в. и П. в Ми­ла­но (ор­га­ни­зи­ран от 1420) и осо­бе­но - в Ан­т­вер­пен. По­де­мът на ед­ро­то ма­шин­но про­и­з­вод­с­т­во, ко­е­то се нуж­дае от су­ро­ви­ни и па­за­ри за про­даж­ба на про­и­з­ве­де­ни­те из­де­лия, ряз­ко по­ви­ша­ва ро­ля­та, зна­че­ни­е­то и броя на П. Но с усъ­вър­шен­с­т­ва­не­то на съ­о­б­щи­тел­ни­те сред­с­т­ва, с раз­ви­ти­е­то на тран­с­пор­та и най-ве­че с раз­ши­ря­ва­не­то на сред­с­т­ва­та и фор­ми­те на тър­го­вия (по­я­ва на търг. фир­ми, на спе­ци­а­ли­зи­ра­ни ма­га­зи­ни, на сто­ко­ви тър­жи­ща ка­то бор­си и тър­го­ве), с раз­ц­ве­та на рек­ла­ма­та и на търг. мар­ки зна­че­ни­е­то на сто­ко­ви­те па­на­и­ри бър­зо на­ма­ля­ва и в на­ча­ло­то на ХХ в. мос­т­ра­та ве­че за­мес­т­ва фи­зи­чес­ко­то присъс­т­вие и пря­ко­то пре­ми­на­ва­не на сто­ка­та от про­да­ва­ча към ку­пу­ва­ча не­пос­ред­с­т­ве­но след по­куп­ка­та. Продаж­би­те по стан­дарт ог­ра­ни­ча­ват още по­ве­че сто­ко­вия ха­рак­тер на П. и ос­но­вен вид меж­ду­нар. па­на­и­ри ста­ват мос­т­ре­ни­те, осо­бе­но след Пър­ва­та све­тов­на вой­на (1914-1918), до­ка­то др. фор­ми и ви­до­ве П. пос­те­пен­но за­па­дат. Най-го­лям и из­вес­тен мос­т­рен П. през XIX в. и до 30-те г. на ХХ в. е Лайп­циг­с­ки­ят П. През пе­ри­о­да след Вто­ра­та све­тов­на вой­на (1939-1945) се ут­вър­ж­да­ва пре­ве­сът на мно­го­о­т­рас­ло­ви­те, от­рас­ло­ви­те и спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те за смет­ка на уни­вер­сал­ни­те П., осо­бе­но в про­миш­ле­но раз­ви­ти­те дър­жа­ви. Съ­щев­ре­мен­но бро­ят на меж­ду­нар. П. непре­къс­на­то се уве­ли­ча­ва - ос­вен тра­ди­ци­он­ни­те ев­ро­пейс­ки П. меж­ду­нар. зна­че­ние при­до­би­ват мно­го ази­а­т­с­ки, аф­ри­кан­с­ки и ла­ти­но­ам. П. По ви­да на из­ло­жи­те­ли­те П. се де­лят на: мес­т­ни (об­лас­т­ни), на­ци­о­нал­ни (къ­де­то се изла­гат сто­ки или мос­т­ри от на­ци­о­нал­ни про­и­з­во­ди­те­ли) и меж­ду­нар. (на ко­и­то се пред­с­та­вят и чуж­дес­т­ран­ни експо­на­ти и се до­го­ва­рят вън­ш­но­търг. сдел­ки). Спо­ред об­х­ва­та на из­ла­га­ни­те ек­с­по­на­ти П. са: уни­вер­сал­ни (напр. в Ка­заб­лан­ка, Ма­ро­ко), мно­го­о­т­рас­ло­ви (Лайп­циг, Гер­ма­ния, Па­риж, Фран­ция), от­рас­ло­ви (Бър­но, Че­хия, Ми­ла­но, Ита­лия) и спе­ци­а­ли­зи­ра­ни (за спор­т­ни сто­ки в Мюн­хен,Гер­ма­ния, за тран­с­пор­т­ни съ­о­ръ­же­ния в Ба­зел, Швей­ца­рия). Спо­ред пе­ри­о­дич­ност­та на про­веж­да­не­то си: еже­год­ни и про­веж­да­ни два пъ­ти го­диш­но.

y;ми­на­ва­не на сто­ка­та от про­да­ва­ча към ку­пу­ва­ча не­пос­ред­с­т­ве­но след по­куп­ка­та. Продаж­би­те по стан­дарт ог­ра­ни­ча­ват още по­ве­че сто­ко­вия ха­рак­тер на П. и ос­но­вен вид меж­ду­нар. па­на­и­ри ста­ват мос­т­ре­ни­те, осо­бе­но след Пър­ва­та све­тов­на вой­на (1914-1918), до­ка­то др. фор­ми и ви­до­ве П. пос­те­пен­но за­па­дат. Най-го­лям и из­вес­тен мос­т­рен П. през XIX в. и до 30-те г. на ХХ в. е Лайп­циг­с­ки­ят П. През пе­ри­о­да след Вто­ра­та све­тов­на вой­на (1939-1945) се ут­вър­ж­да­ва пре­ве­сът на мно­го­о­т­рас­ло­ви­те, от­рас­ло­ви­те и спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те за смет­ка на уни­вер­сал­ни­те П., осо­бе­но в про­миш­ле­но раз­ви­ти­те дър­жа­ви. Съ­щев­ре­мен­но бро­ят на меж­ду­нар. П. непре­къс­на­то се уве­ли­ча­ва - ос­вен тра­ди­ци­он­ни­те ев­ро­пейс­ки П. меж­ду­нар. зна­че­ние при­до­би­ват мно­го ази­а­т­с­ки, аф­ри­кан­с­ки и ла­ти­но­ам. П. По ви­да на из­ло­жи­те­ли­те П. се де­лят на: мес­т­ни (об­лас­т­ни), на­ци­о­нал­ни (къ­де­то се изла­гат сто­ки или мос­т­ри от на­ци­о­нал­ни про­и­з­во­ди­те­ли) и меж­ду­нар. (на ко­и­то се пред­с­та­вят и чуж­дес­т­ран­ни експо­на­ти и се до­го­ва­рят вън­ш­но­търг. сдел­ки). Спо­ред об­х­ва­та на из­ла­га­ни­те ек­с­по­на­ти П. са: уни­вер­сал­ни (напр. в Ка­заб­лан­ка, Ма­ро­ко), мно­го­о­т­рас­ло­ви (Лайп­циг, Гер­ма­ния, Па­риж, Фран­ция), от­рас­ло­ви (Бър­но, Че­хия, Ми­ла­но, Ита­лия) и спе­ци­а­ли­зи­ра­ни (за спор­т­ни сто­ки в Мюн­хен,Гер­ма­ния, за тран­с­пор­т­ни съ­о­ръ­же­ния в Ба­зел, Швей­ца­рия). Спо­ред пе­ри­о­дич­ност­та на про­веж­да­не­то си: еже­год­ни и про­веж­да­ни два пъ­ти го­диш­но.