Прекратяване на трудовия договор с предизвестие
Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.
Работникът или служителят прекратява трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.
Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.
Предизвестието може да бъде връчено лично или изпратено по пощата с обратна разписка. То поражда правни последици от деня, следващ получаването му от работодателя.
Прекратяването на трудовото правоотношение се констатира от работодателя със заповед.
В седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие
Общи основания за прекратяване на трудовия договор без предизвестие
Трудовият договор може да се прекрати без която и да е от страните да дължи предизвестие на основанията, посочени в чл.325 от КТ. Най –често в практиката се прилага прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните, изразено писмено – чл.325, т.1 КТ. Работникът или служителят може да отправи до работодателя писмена молба за прекратяване на ТД по взаимно съгласие. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.
Основанията за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие са, както следва:
- ако работникът не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи;
- работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване;
- работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;
- в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател;
- преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс;
- постъпва за отбиване на редовната си военна служба. Когато повиканият бъде отложен или освободен от редовна военна служба, трудовият му договор по негово искане се смята за непрекратен, ако в 1-месечен срок от отлагането или освобождаването му, но не по-късно от 3 месеца от напускането на работата се яви, за да я заеме отново;
- продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура;
- работи като заместник на отсъствуващ работник или служител и премине на друга работа за неопределено време;
- е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен;
- постъпва на държавна служба.
Работникът или служителят прекратява трудовия договор писмено, без предизвестие, чрез уведомително писмо, на основанията, посочени в чл.327 от КТ. В този случай мнението или съгласието на работодателя не е от значение. Той е длъжен да оформи прекратяването на трудовото правоотношение.
Ако трудовият договор е прекратен по вина на работодателя, той дължи на работника или служителя обезщетение по чл.221 от КТ. Трудовото правоотношение може да се прекрати по вина на работодателя при едностранно забавяне изплащането на възнаграждение, или обезщетение, независимо с каква продължителност, изменение на мястото и характера на работата или на размера на уговореното възнаграждение.
Прекратяването на трудовото правоотношение се обективира със заповед, издадена от работодателя
В седемдневен срок от прекратяването, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за прекратяване до ТД на НОИ.
